— Ти, Маху — казваше, — трябва да наблюдаваш и да пазиш Двореца на Атон. Аз поемам грижата за всичко извън стените му.
После се заемаше по същество с текущите въпроси и дела. Целта му бе всичко да бъде в ред и нищо да не нарушава желаната хармония.
— Нека дните се преливат един в друг — казваше. — Нека хората не си дават сметка — тук се усмихваше ехидно, — поне засега, че в Египет вече има нова сила.
Изкушаваше ме мисълта да попитам за поста на началник на полицията в Тива, но се сдържах. Самият Ай носеше и това бреме. В града имаше двама полицейски шефове — по един за източната и за западната част на града. Те се отчитаха директно на кмета Рахимере. Всяка промяна би нарушила хармонията и спокойствието, поддържани с фанатично усърдие от Ай.
— Наблюдавай отблизо Хийа — съветваше ме още той. — Тя е съвсем нов човек в двореца.
— Някой ден обаче господарят ни ще има собствен харем като свой Дом на любовта. Прав съм, нали? Няма как да следим всички.
— Някога, някой ден — възрази язвително Ай. — Това е без значение. Сега имаш заповеди, които си длъжен да изпълняваш.
Не ми се наложи да наблюдавам Хийа. Защото тя наблюдаваше мен. Така и не разбрах откъде извира очарованието й. Вече знаеше прякора си, който прие с обичайния си добродушен смях и чар. Може би причина беше сходното ми положение на Песоглавец от Юга или пък помогна това, че Ехнатон и Нефертити ми се доверяваха напълно и споделяха всичко с мен: явно бе решила, че онова, което бе редно за Великата царска съпруга, подхожда и на нея. Когато сядахме на трапезата, винаги ме избираше за поредния коментар или просто седеше до мен и ме наблюдаваше внимателно с любопитните си черни очи. И тъй като Нефертити оставаше все по-често и за по-дълго в покоите си, заобиколена от лекари начело с Пентжу, както и от немлъкващите и за миг акушерки, Хийа най-редовно ме съпровождаше. Разхождахме се навсякъде из земите на двореца, хванати за ръка като брат и сестра. Понякога, когато се озовавахме достатъчно далече от хорските погледи, тя сядаше в краката ми като ученик в Дома за обучение и вторачваше поглед в мен. Донякъде се държеше като Нефертити, засипвайки ме с въпроси за новия си съпруг и за годините на младостта му.
— Наистина е странно — замислено казваше, — че той се интересува от толкова много и незначителни неща. Вече ме разведе из Дома на рисунките и ми обясни, че изкуството трябва да казва истината. Маху, какво обаче е истина? С какво толкова го привлича Атон? В моята страна имаме много богове, които живеят по дърветата и сред скалите.
Отговарях й като учител или баща, който обяснява нещо на дъщеря си. Веднъж се бе загледала встрани, след което рязко отново ме погледна. Само за миг зърнах знаещия твърде много взор на човек, живял хиляди години, но спрял в очите на дете. О, колко много подцениха Хийа всички тук, включително моя милост! Да, имаше го обичайното усещане за известно смущение, но нищо обезпокоително и тревожно — само бегъл поглед и лека промяна на тона и височината на гласа. Колко често не сме обръщали достатъчно внимание на незначителните на пръв поглед знаци! Не обърнахме дължимото внимание на Хийа, ала цената, която се наложи да платим, се оказа ужасяваща. Самият Ай си призна, че тя се бе оказала неговата голяма и истинска грешка, а след като дори той, тази кобра с човешки образ, е бил измамен, защо и аз бях пропуснал да го забележа?
Обаче вниманието ни тогава бе съсредоточено върху по-важни и спешни дела и събития. Нефертити най-сетне роди. Пентжу се оттегли и акушерките се събраха накуп с гърнета с разни отвари. Жреците на Амон Ра изпратиха пет жрици, представляващи богинята Изида. Ехнатон ги отпрати доста грубо, но суеверията оставаха все още част от цялата програма. Погрижиха се за муски от рибена кост и бяха прочетени молитви за опазване от Крадеца от Отвъдното, който дебне под детската люлка, готов да изпие живота на новороденото. Ехнатон се помоли на своя странен бог за благословията му. И в края на краищата боговете или пък Случайността уредиха нещата. Нефертити роди здрави и жизнени момиченца близначки, и то в ден, който предсказваше добри бъднини. Господарят ми бе доволен и горд. В бляскавите зали с колони започна празник с шумна веселба; там бебетата бяха възхвалявани, а грижите около тях се оказаха повече от прекомерни. Изля се истински порой от подаръци — скъпоценни камъни и бижута, дрехи и храна. Ехнатон се перчеше, сравнявайки се с други фараони, въпреки че аз познавах много добре душата му, или поне мислех, че я познавам. Успях да доловя разочарованието му, че не му се бе родил син. Изведнъж празничните дни секнаха рязко за мен. Продължавах да мисля за странните думи на Апи; недоумявах и защо не бях получил отговор от Собек. Накрая дойде и отговорът. Около кухните се завъртя непознат амбулантен търговец и Снефру ми предаде съобщението, че някакъв приятел искал да се видим, защото се бил приготвил да ми подари много изискано бижу.