— Почти. През идната година ще мога да кажа твърдо „да“. Научих много неща в оазиса, а още повече и по пътя обратно дотук. Фараонът бди за реда в своето царство, а аз ще се погрижа за порядъка в моето. Похитителите на гробници, сводниците, контрабандистите, ловците и продавачите на скорпиони, безработните, наемниците и уволнените войници ще знаят полагаемите им се места в моя малък свят, а ако не желаят да ги заемат… Ами те просто не заслужават да бъдат тук. Ще имам свой собствен Дом на среброто, както и въоръжени сили. Маху, ти ще получиш всичко, което поискаш в моето царство — щракна с пръсти. — Веднага щом го пожелаеш.
— Но все пак не можа да пипнеш оня, който ме следеше — подразних го.
— Не, не успях — усмихна се съвсем леко той. — Още правим грешки, Маху. Също както във времето, когато бяхме в Дома за обучение. Да научиш нещо, не е като да го получиш на тепсия. И така — вдигна отново чашата си, — нека пием за миналото, но и за бъдещето.
— Виждал ли си се с Майа?
Собек поклати глава и каза:
— Не. Само него оставих на мира. Още не знам защо. Но някой ден ще му напомня, че сме се познавали. Той още не знае, че съм жив.
Премълчах.
— За останалите всичко ми е ясно. Пентжу е влюбен в една дама, която се казва Тенбра. Завъртяла му е главата: ще се женят до края на годината. Вярвам, че го държи настрана от Дома на насладата тук, в Некропола, инак ще му се наложи да ползва всичките си умения срещу болестите, които може да си лепне.
— А Хоремхеб и Рамзес?
— Аха, двете бузи на един задник! Двете сополиви ноздри на един нос. Най-добрите наемни бандити. Хоремхеб е абсолютен пуритан. Поглежда някоя жена и веднага се сеща за разплод, а не за удоволствие. А Рамзес го наблюдавам внимателно. Отровен е като усойница. Често идва тук и е добре познат в Дома на насладата: борави умело с пръчката и камшика, а владее и други хватки. Често се питам дали приятелчето му Хоремхеб знае какво прави в свободното си време — Собек изпъна рамене и изпъчи гърди, имитирайки толкова сполучливо Хоремхеб, че избухнах в смях. — Хоремхеб иска да бъде генерал на генералите: един нов Яхмос — пое дълбоко въздух Собек. — Но жилката му е селска, от Делтата, където го е родило младо момиче, привлякло някога погледа на Великолепния…
— Нима е негов син?
— Може и да е. Или на някого от царедворците. Божествения — сви се в грозна гримаса лицето на Собек. — Той може и да е щедър към Царските украшения, само че никой не бива да докосва онова, което е минало през ръцете му, както разбрах за собствена сметка. Още ли пие маков сок? — почеса се по бузата Собек. — Говори се — продължи той бързо, решил да се похвали с осведомеността си, — че Великолепния проявява чувствително по-голям интерес към най-голямата си дъщеря — Ситамон, отколкото към съпругата си. Но не е далече денят, когато и той ще умре. Ще го погребат в огромния мавзолей, който си е вдигнал, където ще го пазят колосите от червен кварц. Маху, засега има само един гроб, който искам да посетя.
— За някого от нашите другари ли говориш?
— Да, за Мерире — тръсна глава Собек. — Такъв възвишен жрец, но и много палаво момче: как обичаше кушитките, колкото по-дебели, толкова по-добре… Хюйи е по-различен. О, да, и той обича дамите, но онова, което желае най-много, са богатството и властта! Да стане любимец на фараона и да се покатери високо на дървото.
— Знаеш много неща.
— Разбира се, Маху. Известно ли ти е къде хората си наемат слуги? Отиват както на пазара, така и в Некропола, където си избират някой млад мъж или някоя млада жена, а може и двете. После се връщат у дома и се захващат да клюкарстват. Изненадващо е колко хора разговарят помежду си така, че прислугата им все едно не съществува. А, между другото, кажи на господаря си да внимава. Големците в Тива, без да забравяме и бръснатите глави в храма в Карнак, го мразят много повече, отколкото може да си представи.
— А какво знаеш за онези от Ахмин?
— Охо, нима питаш за Божия отец Ай и Великата съпруга Нефертити? — подсвирна през зъби Собек. — Те са му много близки, наистина много близки! Хайде, стига толкова — той взе прибраните под възглавницата диаманти, извади кесията от пояса си и ги пусна вътре, след което каза: — Маху, наблюдавай небето през нощта и няма как да не видиш огъня — после ми помогна да се изправя. Кученцето му също стана и се прозя гласовито. Собек го хвана за козината на тила и го вдигна. — Още не съм изоставил дрането на кучешки кожи. Това тук ще свърши работа за детето на някой поклонник — кученцето изквича в ръцете му и размаха лапки във въздуха. — Сираче е — пусна го на земята и поясни: — Всеки ще го хареса.
Наведох се и го вдигнах, а животинката близна ръката ми.