— Снефру ми е достатъчен!
— Джарка ще те охранява — повтори спокойно тя. — Той е от добро семейство и е напълно подходящ — присви очи. — Маху, ти имаш много опасни приятели. Собек, или както и да се казва той сега, е добре познат на полицията, но може да стане наш съюзник. Ела! — Тийи отиде до водния часовник в ъгъла, погледна го, а после откачи една пелерина и я наметна. Продума тихо: — Струва си да видиш нещо.
Минахме през истински лабиринт от великолепно украсени коридори и прекосихме няколко вътрешни двора, прониквайки все по-навътре в двореца. Стражите стояха прикрити в тъмни ниши. Царицата спря на половината дължина от поредния коридор, отвори една врата и ни въведе в стая, където миришеше на спарен въздух. Нямаше осветление. Тийи се препъна в нещо, но прошепна да пазим тишина. Тя отиде до стената в дъното, заопипва нещо и дръпна малък капак: в стаята блесна лъч светлина. Тя ми махна да отида при нея. Джарка остана облегнат на вратата. Приклекнах леко и погледнах през отвора: дъхът ми секна.
— Домът на любовта — пошепна Тийи.
Взирах се с широко отворени очи в харема на Великолепния, и то в централната голяма стая. Бе тъмна, с изключение на широко светло пространство в средата. Помещението бе подредено много красиво: водни басейни, ярки колони и много блестящи маслени лампи в съдове от чист алабастър. В центъра на осветеното пространство Великолепния се бе изтегнал чисто гол в голям стол, подобен на трон. Виждах всеки сантиметър от пълното му тяло с отпуснат корем, лъщящи от масло дебели бедра и едро лице с брадичка, подпряна на гърдите му. Край него пърхаха наложници с изящни тела, покрити с грим устни, очертани с тъмен прах сенки под очите и тъмночервени нокти на ръцете и краката. Някои го мажеха с драгоценни благовония, а други му даваха да помирише току-що откъснати цветове от лотос или да утоли жаждата си с леденостудени резенчета пресен пъпеш. Досами него имаше малка масичка с дъска за игра с гланцирани глинени фигурки с глави на кучета и на ястреби, очакващи да бъдат местени. Великолепния ту вдъхваше аромата на лотосов цвят, ту дъвчеше резенче пъпеш. От време на време сграбчваше ръката на някоя от наложниците и я опираше о чатала си, преди да хвърли двойката ашици при следващия му ход в играта. На отсрещната стена имаше ред от ниши, а над тях проблясваха разперените златни криле на Царския лешояд. В една от изпълнените с полумрак ниши се намираше диван със струпани многоцветни възглавници. Великолепния се изправи, поведе две от момичетата, влезе с тях в нишата и легна на дивана. Останалите наложници зачакаха търпеливо да се върне.
Тъкмо се питах защо Великата царица Тийи ни доведе тук, когато се появи евнух в искрящо бели дрехи, отличителни знаци за ранга му, с лъщящо от масло тяло и изпотено, пухкаво лице, гримирано като на жена. Той влезе в осветеното пространство. Две от наложниците застанаха от дясната и от лявата му страна, а евнухът плесна с отрупаните си със скъпоценности и пръстени ръце, за да освободи Великолепния от присъствието на жените. Самият фараон се върна на стола, оформен като трон. Взе ашиците и ги хвърли на дъската, но се ядоса на това, което видя, и се обърна рязко, като перна една от фигурките. Стаята беше вече празна.
— Гледай! — направо изсъска Тийи.
Чух звук от отваряне на врата. Въздействието му върху Великолепния беше поразително. Той се издърпа мигом нагоре в стола и пъхна ръце високо между краката си. Появи се неясното очертание на фигурата на млада жена. Тя пристъпи в осветеното пространство и… Дъхът ми секна отново. Беше висока, със стройно тяло; красивото й лице се намираше в рамката на обилно ароматизирана и гъста перука на плитки. Тя се оказа чисто гола, с изключение на бижутата, които проблясваха на ушите, шията, китките и глезените й. Когато направи няколко крачки с обутите си в сандали с високи токове нозе, за да застане пред фараона, разбрах защо помещението бе опразнено почти моментално. Бях я виждал само няколко пъти при специални случаи, но не се усъмних нито за миг: младата жена беше Ситамон — най-голямата дъщеря на фараона. Тя се наведе и приклекна в краката на баща си: ръцете й го загалиха по бедрата и пръстите й потънаха полека в слабините му. После тя се изправи и седна разкрачена в скута му; краката й увиснаха встрани и тя започна да се премества по малко нагоре с ръце, обвити около врата му. Тялото на фараона се извиваше, сгърчено от удоволствие. Погледнах към царица Тийи: лицето й беше също като на дух, дошъл от Запада. Въпреки немощната светлина забелязах сивата бледнота и очите й, налети със сълзи.