— Ето — прошепна тя, — това е цената, която трябва да платя, — постави тя много внимателно капака на мястото му и притисна глава към студената стена. — За участието му в регентството — продължи да шепне тя. — Сега Ситамон се изживява като Велика царица и Велика съпруга. Нашата дъщеря! Собствената му кръв и плът!
— Защо? — зашепнах и аз. — Защо ми показахте това?
Тийи не ми отговори веднага; бе покрила очи с ръка и хлипаше тихо — сърцераздирателна гледка, толкова изненадваща за мен. Накрая изтри с пръсти сълзите си.
— Маху, погледни величието на Египет, застанало редом с отчаянието от изгубените надежди.
Мислех, че се е отместила, но тя се бе извърнала и притискаше ръцете си към стената, сякаш искаше да вкопае дланите си в камъните и мазилката. Пръстите ми затърсиха капака почти несъзнателно. Напипах малка дръжчица, дръпнах надолу и се загледах отново в Дома на любовта. Ситамон си бе тръгнала. Аменофис седеше с подвити нозе на трона си. Канех се да върна капака на мястото му, когато забелязах, че нещо се раздвижва в тъмното. В помещението имаше някой — бе влязла жена, загърната в наметало.
— Ваше превъзходителство — прошепнах.
Царица Тийи не ми обърна внимание. Отново се взрях през отвора. Аменофис бе станал; стиснал бастун в едната си ръка, се поклащаше тромаво, излизайки от осветеното пространство — смехотворна фигура с дебели крака, осеяни с разширени вени, провиснал задник и надиплени тлъстини по гърба. Той се озова в притъмнената страна на стаята. Застаналата там жена му подаде наметалото си, което той положи на раменете си. Разговаряха шепнешком. Тялото на Аменофис ми пречеше да видя добре жената, но бях сигурен, че знаех коя е: принцеса Хийа. Какво правеше тя там и защо трябваше да гледа как Великолепния прави любов със собствената си дъщеря?! Усетих как ноктите на Тийи докосват бузата ми, карайки ме да поема по обратния път. Върнах капака на мястото му и Тийи ни изведе в коридора. Тя заговори едва след като се върнахме в стаята; двамата с Джарка бяхме коленичили пред нея, докато тя крачеше напред-назад. Личеше си, че бе дълбоко унижена и оскърбена, но бе успяла да се овладее.
— Какво видя тази вечер, Маху? Добре — въздъхна, — това, което видя, е пътят, по който един род загнива и се разлага, а сънищата се превръщат в кошмари. Великолепния, лъвът с нетрепващия поглед, прави любов със собствената си дъщеря. Ако Ситамон е бременна — спря да снове Тийи и сведе поглед към мене, а очите й просветваха свирепо като на ловуваща котка, — ти ще трябва да убиеш нея и детето.
— Но…! — възпротивих се аз.
Тя ме зашлеви по лицето с обърната длан.
— Няма да има други синове на Египет — приклекна тя пред мен. — Маху, ти видя добре моя кошмар. Сега се питам дали тази гнилоч не се е събрала и в моя син? Дали той няма да се откаже от предопределението си заради мимолетни наслади? Ето защо избрах за него Нефертити — изправи се. — Заради същото ти ще си негов пазител.
Останах на колене, с наведена глава. Не знаех поради каква причина бях принуден да видя позора на Великолепния. Дали тя знаеше повече? Настина ли подготвяше убийството на собствената си дъщеря и неродения си внук? А дали не правеше опит да изкупи вината си, след като бе отпуснала докрай юздите на съпруга си по стръмното надолнище на собственото му падение?
Тийи ме подхвана леко под брадичката и бутна леко главата ми назад:
— А какво видя, като погледна отново?
Издържах погледа й.
— Нищо. Просто бях любопитен.
— Много добре! — потупа ме тя по бузата. — Остани все така любопитен, Маху, и ще живееш по-дълго.
Четиринадесета глава
Наистина не след дълго бях назначен за началник на полицията на Тива и околностите му. Но преди това преболедувах тежка треска. Течеше трийсет и седмата година от царуването на Великолепния. На официална церемония получих отличието Златно колие и служебните печати лично от Ехнатон и Нефертити; присъстваше и самодоволно надутият Божи отец Хотеп. Работното ми място се намираше в новопостроената част в Двореца на Атон, а личните ни помещения с Ай бяха в съседство; той също получи няколко повишения в длъжност, между които и титлата Командващ колесниците на Мин. Моят господар така и не ме уведоми за причината да бъда избран на този висок пост, нито пък защо оповестяването бе закъсняло. Стори го Ай на последвалото пиршество.
— Маху — обърна се към мене Ай над вдигнатата до устата му чаша, — ти си голям хитрец: съгласяваш се само с онова, което е поискал нашият принц и следователно има законова сила. Именно това ме убеди да приема.