Ето кой бе забавил назначението ми! Бях пил твърде много, за да си позволя да реагирам веднага, а и златната огърлица тежеше на шията ми. Другите чеда на Кап се надпреварваха да ми честитят с наздравици. Хоремхеб и Рамзес, неотразими в униформите си на офицери от царската гвардия, изглеждаха прилично изпосталели след престоя в Червените земи, където преследваха и избиваха разбойници. Хюйи отсъстваше, изпратен с височайша мисия в Синай. Майа присъстваше като член на свитата на Хотеп. Той изглеждаше както винаги — пухкав и честит в благоуханните си премени.
— С пръстени и гривни — изсъска Рамзес, — досущ като уличница.
Майа се държеше на разстояние в границите на възможното, защото още не бе решил по кой път да поеме. Пентжу и Мерире му бяха отпуснали края и се наливаха като разпрани. Пентжу бърбореше нещо за светлината на своя живот — видната дама Тенбра.
Разбира се, на банкета не липсваха и развлечения. Никой от нас не пестеше аплодисментите си за Ехнатон — диригент на създадения от него хетски Слънчев оркестър. Похвалихме ги така, сякаш изворът на обзелото ги творческо вдъхновение бе самата Хатор. Нефертити се бе изтегнала върху възглавници с двете си бебета, повити до нея.
Пиршеството завърши както обикновено — с пиянски тостове и изблици на престорена сърдечност. Обаче всички знаеха, че е дошло времето на изчакване, макар и още да не бе разкрито какво се очаква. Отпътуването на Великолепния към Далечния хоризонт? Или пък официалният показ на Ехнатоновия лик пред обществото? А може би сблъсъкът с онези сили, които му противостояха безмилостно както в царския двор, така и в храма. За мен периодът бе напрегнат: заех се най-сериозно с изпълнението на новите ми служебни задължения. Под повърхността на елегантния и многоцветно обагрен живот в двореца бушуваха вълнения и несигурност.
Съюзът ми със Собек укрепна в строго определени рамки. Той се провъзгласи за Господар на Ам Дуат — цар на Долния свят. В преносен смисъл това беше скритата Тива — град на крадци, джебчии, мошеници, зли бандити, сводници и проститутки. Не му се пречкаха, а той ми помагаше, полагайки грижи да не престъпва границите, белязани от мене.
Наследих двама заместници — в източната и западната част на Тива, но скоро ги замених с търговци на едро и приятели на Собек, които бяха яростни врагове на тиванския кмет Рахимере и на върховния жрец Шишнак. Те ми докладваха непрекъснато с истински порой от сведения. В канцеларията ми се стичаха всички приказки и клюки от Тива. Включи се и Собек, така че относително бързо си спечелих славата на безпощаден пазител на рода с безупречна осведоменост и компетентност. Двамата отпразнувахме назначението ми: той поиска да пийнем двамата една вечер на най-високия покрив в двореца с изглед към целия град. Изпълних желанието му. Отпивахме от най-доброто вино от моята изба, докато гледах как огънят бушува и пламъците унищожават къщата на леля ми Изития. Вдигнах наздравица и посрещнах с радостни викове страховитото червено зарево в небето. Собек ми осигуряваше сведения и за жреците в храма — ято от отявлени лицемери и безподобни двуличници. Ръководените от Шишнак бръснати глави купуваха оръжия и доспехи, попълваха непрекъснато стражевите си отряди и търсеха наемници чак от далечните острови в Голямата зелена вода. Разбира се, те държаха попълненията си извън Тива, като ги разквартируваха из обширните си имения край Нил. Предупредих Ай за това. А той само сви рамене с думите: „Маху, истинската борба не е започнала“, връщайки се към докладите на своите информатори и шпиони, в които подробно бе описано гигантското имане на Амон.
Ехнатон се показа в двореца като грижлив баща и любящ съпруг. Между двама ни се появи и постепенно се засили някаква отчужденост и дори охладняване, причина за което бе както влиянието на Ай, така и известната му разсеяност покрай грижите за съпругите и децата. Първоначално Ай, както той сам призна пред мене, се бил противопоставил на моето назначение за началник на полицията, тъй като искал този пост да се предостави на друг член на ахминците.
— Нищо лично, мило момче — ми бе казал шепнешком Ай. — Най-силен е винаги гласът на кръвта.
Ай не си позволи повече пропуски в следващите назначения: хора от голямата чета от Ахмин заеха всички свободни и освобождаващи се места; ако Великолепния се опиташе да се противопостави, нещата се уреждаха неизменно от царица Тийи.
И все пак не бях пренебрегнат напълно. Понякога Ехнатон ме вземаше със себе си — изнасяше ми лекции за Атон, за божествената същност на собствената си личност и за истинската предопределеност на съдбата си. Чувствах, че премълчава нещо, което очевидно се дължеше на влиянието на Ай и Нефертити; от време на време обаче истината проблясваше. Той ми разказваше за сънищата и виденията, когато го посещавал Атон, или за полетите си върху орлови крила отвъд Далечния хоризонт.