Тя се обърна към съпруга си с глас, който заглуши виковете на децата. Говореше накъсано и ядно; стори ми се, че говореше на езика на шешну. Очите на Ехнатон оставаха все така изпълнени с яростен блясък.
— Върви си, Маху! — нареди ми тя. — Чакай отвън!
После ме изправи на крака и ме бутна към изхода на ограденото пространство на градината. Нахтмин и хората му бяха изтеглили мечовете си, разтревожени от чутите крясъци. Махнах им успокоително и се отпуснах тежко, почти падайки до стълба на градинската порта, където опипах болезнено ударените си ребра. От градината се разнесоха още викове и крясъци. Извикаха Нахтмин, който почти веднага изхвръкна обратно. Забелязах, че огърлицата за отличие бе смъкната от врата му, а едната му буза бе червена като кръв. Виковете продължиха още известно време, след което настъпи тишина.
Сигурно бе изминал почти час, когато портата се отвори. Ехнатон излезе, стисна ръката ми и ме изправи. Беше се успокоил напълно; от очите му струеше ясен поглед; на устата му грееше усмивка. В присъствието на стражата ме притисна до себе си и ме целуна по устата, двете бузи, а накрая — и по челото.
— Не ме напускай, Маху — измърмори дрезгаво, — тъй като моят бяс и божественият ми гняв се изпариха! Ела с мене.
Той ме въведе обратно в градината. Напълно спокойни и хванати за ръце, Нефертити и Ай ми се усмихнаха. Ехнатон ме накара да седна на трона. Притегна златната огърлица около врата ми; после свали пръстена със символа на Атон от ръката си и го надяна на един от пръстите ми. След това ме потупа по рамото, без да отмества погледа си от мен, и се усмихна, преди да приседне с кръстосани нозе на възглавниците, прибирайки в скута децата си.
— Съжалявам, Маху — рече той. — Наистина — целуна едната от дъщерите си по главичката. — Ти не си куче, а близък мой приятел и брат. Но как бих могъл да се чувствам, когато научавам, че след три дни ще трябва да съм умрял? — той сви устни със странен поглед в натъжените си очи. После целуна разсеяно децата си, галейки малките им телца. Почувствах се неуютно на трона. Настроението на Ехнатон се променяше страшно бързо от едната до другата крайност. — За разкритото днес от теб — продължи той с полушепот — ще бъдеш винаги специален приятел на фараона.
Нефертити сграбчи дясната ми ръка, а тънките й пръсти се мушнаха в дланта ми. Ай потърси лявата ми ръка и я стисна в китката. Ехнатон продължи да гали децата си, докато ми поставяше няколко въпроса, приемайки отговорите с отривисти кимвания. Но отхвърли всичките ми предупреждения.
— Ще отида в Долината на сенките — вдигна той едната си ръка с изпънати пръсти. — Моят Отец и аз сме едно цяло. Той е с мене. Всички, които са срещу мен, застават и срещу него. Маху, ти си пратеник на Отца ми. Ти си част от мен, както и аз съм част от тебе. В часа на Откровението той ще ти покаже своя лик и ще ти се усмихне — лицето му стана сериозно с появили се отново следи от предишния му гняв. — А тези убийци не ще имат мир нито приживе, нито след смъртта си. Маху, ти ще си моят пазител. Ти си вестител на Отца ми и ще стоиш до мен. Ще бъдеш оръжието както на нашата истина и правда, така и на нашето възмездие — посочи с ръка към небето и додаде: — Моят Отец ще ми сочи пътя — вдигна едната от близначките, притисна я до себе си и я завъртя, за да целуне бузката и главичката й. Но през цялото време ме следяха неговите тъмни и всепоглъщащи очи с немигащ поглед. — Избий ги, Маху — приведе се рязко той напред. — Изтреби ги до крак и изпрати душите им във вечната нощ.
Ехнатон бе решил да застане лице в лице с опасността и да докаже, че неговият Отец не го е изоставил, но всички подробности на многообхватния му план бяха оставени на мен. Нефертити и Ай настояха да ги уведомявам за възможно най-малко от нещата, като подбирам само онова, което съм преценил за най-важно. Треската на приготовленията ме залюля с пълна сила. Хоремхеб, Рамзес и Нахтмин бяха призовани в двореца, където получиха назначения за временни командири на ескадроните от колесници с имената на Хатор, Анубис и Хор — войсковите подразделения, които според мен бяха най-лоялните към нас части от всички египетски войски. Те трябваше да се разгърнат привидно за обичайни маневри, поемайки в северна посока като на учение. Но тайно получиха строго поверителни указания за мястото на сбора, а също така за часа и сигналите за начало на реалните действия. Наемниците бяха придвижени през нощта. Те и доверени части от имперската гвардия бяха екипирани с пълно бойно снаряжение, суха храна и вода. Късно вечерта преди деня на очакваната атака бяха отправени потайно в Долината на сенките, където трябваше да останат скрити в пещерите, клисурите и неравностите на терена. Всеки от тях бе уведомен, че в случай на дезертьорство, предателство или напускане на позицията го очаква незабавна екзекуция намясто. В подготовката включихме и другарите на Снефру. Те бяха уведомени, че Снефру е изпратен спешно със секретно поръчение, от което ще се върне скоро, но дотогава остават под прякото командване на Джарка. Гледах белязаните им лица на мъже, които може би щяха да служат вярно и на мен. Но въпреки това не можех да ги оставя живи: бяха опетнени, макар и не по своя лична вина, и следователно бяха опасни.