Тръгнахме много рано в уречения фатален ден. Той бе определен като неблагоприятен, но Ехнатон не го възприе като другите хора и пое към долината; следващият такъв ден бе чак след шест седмици — прекалено дълъг период за престой на либийските воини, останали без допълнителна помощ, смяна и провизии в източния дял на пустинята. Бях водач на колесницата на Ехнатон; в краката ми лежаха неголеми кожени дисаги с неговите бойни дрехи и ризница. Нощният студ хапеше като зло куче.
Оставих Джарка и групата на Снефру при входа на долината, въоръжени с копия и щитове. Джарка бе получил необходимите указания. Двамата с Ехнатон поехме напред. Конете бяха подбрани сред най-добрите от царските конюшни. Стигнахме до подножието на почти отвесните каменни стени в дъното на долината. Ехнатон бутна в ръцете ми принадлежностите за стъкване на огън. Запалих сух трънак и съчки на стъпалата на импровизирания олтар, осветен от маслени лампи; после поставих гърнетата с димящия тамян върху сивата гранитна плоча на олтара. Ехнатон предложи със спокоен жест хляб и вино на Слънчевия диск, който се появи, изгрявайки с величествения си огнен блясък. Богът се появи от Отвъдното, от Долния свят: Величието на Египет се заиздига, за да се включи в страховитото пиршество на разрушение и смърт в един унищожителен ден. Ехнатон запя своя химн, разтърсващ със звука си още тъмната долина, изпълнена със сенките на духове. Гласът му, много силен и истинен, отекна към небесните висини.
След като приношението бе извършено, взех една запалена факла и подадох уговорения сигнал към двете страни на долината. Стръмните склонове оживяха от мъже, сипнали се от дупки, пещери и клисури. Наемниците, водени от специално подбрани офицери, и въоръжени до един с тежки щитове, копия, боздугани и закривени мечове, се групираха в стегнати редици по склоновете. Между редиците бяха разположени линии от стрелци с пълни колчани. Ехнатон облече ризницата си и положи на главата си церемониалната бойна корона на Египет със златисти и зелени ивици. Той бе застанал в колесницата като бог Монту с дълъг закривен меч в ръка. На свой ред надянах ризницата си и застанах до него. Тъкмо бях поел юздите, когато далече надолу в долината отекна рог от раковина, раздирайки тишината. Нашите редици се раздвижиха; понесоха се приглушен мъжки говор, съсък на кожени ризници и тропот на оръжия, последвани от стягаща сърцето тишина, която предшества всяко сражение.
Наблюдавах пътя с пресъхнало гърло и бързо биещо сърце. Джарка изскочи бързешком от тъмнината, опитвайки се да следва снопа слънчева светлина, който се затъркаля по дъното на долината. Редиците се раздалечиха. Той притича между тях с преметнат лък през раменете; колчана му го нямаше, но боздуганът му бе сплескан с вече съсирена кръв. Джарка коленичи пред колесницата.
— Тук са — изрече задъхано. — И са повече, отколкото предполагахме.
Глух рев изпълни долината, последван от тишина. Погледнах над главите на нашите войници по протежение на долината, вече осветена от изгрялото слънце. В началото ми се стори, че към нас се е понесла огромна сянка, но след малко съобразих, че това беше гъмжило от мъже с проблясващи копия и мечове. Зърнах пръти с набучени глави, потънали в кръв; очевидно бяха отрязаните глави на хората на Снефру. Врагът сякаш летеше към нас. Воините му тичаха бързо, заслепявани от светлината на издигащото се слънце; очевидно не предполагаха какво ги очаква. Зад тях се стелеха облаци прах, вдигнати от колесниците на офицерите им. Понесоха се бойните викове на либийците — смразяващ кръвта рев, отекнал по цялата дължина на тесния път.
— Хайде, Джарка — изкрещях. — Подай сигнала!
Джарка вече се бе снабдил с нов колчан стрели; бе взел от олтара и гърне с горящ огън. Постави на лъка си стрела с натопен в смола връх, който допря до пламъка.
Вражеската глутница ни връхлетя, ала заслепени от слънцето, те твърде късно разбраха каква сила ги очаква. Устремът на атаката им бе прекомерно голям и колесниците им нямаха възможност да спрат за разгръщане на силите. Първата либийска вълна увисна по копията ни. Оцелелите тук-там и падналите бяха избити веднага с боздугани и смазани от нозете на тръгналата напред наша редица. Зазвучаха заповеди. Пехотинците коленичиха, а стрелците, чакащи с опънати лъкове, заизпращаха облак след облак от стрели във въздуха; смъртоносната им градушка нанесе кървави поражения в гъсто струпаните либийци. Врагът се завъртя в кръг, а колесниците им едва сега се заизмъкваха тромаво встрани и назад, за да отворят спасително пространство за пешаците. Стрелците продължиха да изпращат рояк след рояк от неумолими стрели, докато ние напредвахме бавно като стена с остротата на бръснач, отблъскваща и поваляща либийските сили назад. Те полагаха отчаяни усилия за пробив, но всеки пореден опит бе обречен. Повечето от тях бяха зърнали Ехнатон, застанал в колесницата си. По негова заповед бях извадил голямото сребристо ветрило, оформено като полумесец, на което бе изобразена златната емблема на Слънчевия диск. Либийците опитаха многократно да включат в боя своите стрелци с лък, но нашият натиск бе неумолим. Продължихме напред, като газехме върху повалените. Ехнатон бе застинал като статуя, без дори да мигне от съсъка на стрелите покрай главата му. Запя тихо химн в чест на Атон. Поведох колесницата напред; по фланговете ни пазеха ветерани от елитния отряд, които не пропускаха да прережат гърлата на ранените врагове. Битката се затегна. Либийците се хвърляха срещу редиците ни, опитвайки се да ни заобиколят във фланг по стръмните склонове на долината. Малцина успяха, но причиниха ужасяващи загуби сред нашите воини. Недоумявах защо не пристигат Хоремхеб и Рамзес. Либийците, облечени в животински кожи и с обръснати лица, покрити с цветовете на войната, съсредоточиха усилията си върху Ехнатон. Бойната ни линия се огъна на няколко места. Вражеските командири, осъзнали реалната ни сила, търсеха слабо място, където да пробият. Не участвах в битката и само направлявах колесницата, защото конете бяха почти влудени от страх. Джарка крачеше пред нас леко приведен и се озърташе за цел, която да порази с поредната стрела. По фланговете ни се струпваха все повече и повече либийци.