— Обаче — предупредих ги аз — ако се закълнете, а по-късно предадете мен или господарите ми, ви очакват набиване на кол, продажба на семействата ви в робство и конфискация на предоставените ви домове и имения.
Те изслушаха думите ми в пълно мълчание, пък и нямаха възможност за избор. Нещо повече: както другите държавни чиновници и всевъзможни управители, те още не бяха успели да се осъзнаят от поразилата ги новина за битката в Долината на сенките. Всички бяха буквално шокирани, а лоялността им към досегашните им господари бе пострадала сериозно и почти непоправимо. Дворцовите интриги и политическото противоборство бяха неотменна част от живота им. Въпреки това обаче те бяха осъдили като отвратително богохулство поканата, която високопоставени служители на фараона бяха отправили към враговете на Египет, даваща им възможност да осквернят свещената му земя, да убият престолонаследника и да оплячкосат престолния град. Поисках от Главния писар да отвори Стаята на тайните, където се съхраняваха най-ценните поверителни доклади и донесения. Той ме заведе в подземно помещение, където поисках докладните писания за Ехнатон и за чедата от Кап. Главният писар се разтрепери и плувна в пот; после протегна умолително ръце, но забеляза изражението на лицето ми и падна на колене със стон.
— Съжалявам, господарю — запелтечи той, — но Хотеп ги взе преди два дни.
Казах му, че не искам да го виждам повече тук. Оставих горкия човечец да трепери и отидох при другите писари, които се заклеха до един. Ай ми беше предоставил вече списък на поддръжници в Дома на писарите. Спрях се на Туту — младолик, мършав, дошъл от Ханаан; не бе от приказливците, имаше остър поглед и ум като бръснач и бе надарен с невъзмутима ирония, така че обещаваше да стане най-верният и предан нам главен писар.
Проверих отново Дома на тайните, но Хотеп се бе постарал да свърши всичко както трябва. Много ценни доклади и ръкописни документи просто липсваха. Ай се бе разпоредил да не се предприема нищо срещу Хотеп и Шишнак. Поне засега. Въпреки това оградих с верига от наемници разкошното имение на Божия отец Хотеп и жилището на жреците в Карнак под предлог „защита при извънредно положение“. Заех се да оползотворя постоянно засилващото се чувство на оскърбление в Тива и другите градове по Нил от опита за убийство на обичания от фараона съуправител на египетската държава. Агентурата на Ай бе не по-малко активна. Чуждоземските пратеници се редяха пред Двореца на Атон, за да засвидетелстват лоялност и подкрепа. Кметове и жреци от висшия клир се тълпяха в разкошните зали и великолепните градини на двореца Малгата. Огромният Двор на среброто бе отворен. Имането на храмовете се превърна в неизчерпаем извор на подаръци и подкупи.
Двамата с Ай работехме неуморно, за да сподавим и най-малкото противопоставяне и да засилим потока на възхвали и ласкателства към нашия господар. Хотеп остана в имението си, където полагаше изненадващи грижи за градината си и твореше поезия. Всички в Дворцовия кръг си даваха сметка, че той е участвал в акта на заговор и измяна, но все още бе смятан за най-близък приятел на Великолепния и архитект на славното царуване на остарелия фараон. Положението в Карнак бе съвсем друго. Нашите шпиони сред жреците докладваха за постоянно засилващи се разногласия и вражди, прерастващи в открит ропот и съпротива срещу начина, по който Шишнак бе ръководил храмовите дела. Лишен от подкрепа както в Карнак, така и в Луксор, Шишнак извърши онова, за което не бях преставал да се моля. Той се опита да избяга преоблечен като жена и придружен от неколцина прислужващи му послушници. Отплава с товарен кораб на север, за да потърси убежище. Чаках го с четири бойни кораба. Пресякохме пътя на плавателния му съд и го потопихме заедно с целия екипаж на борда, с изключение на самия Шишнак, когото измъкнахме пищящ от кърмата. Върховният жрец мигом бе лишен от сан и полагаемото му се достойнство: само след няколко часа от страшилище, пред което всички се кланяха, се превърна в будеща присмех фигура с безвкусна перука, шал с пискюли и плисирана ленена роба. Пренебрегнах молбите му за пощада и вързах ръцете му. Отведох го в Двореца на Атон за бърз процес пред Ехнатон, Нефертити и Ай. Те го посрещнаха с несдържан присмех, последван от удари и ритници. Нефертити одра с нокти едната му буза и го заплю в лицето. Ехнатон го удари в стомаха, а Ай доволно гледаше отстрани. Шишнак започна да се моли и да плаче. Удари го на пазарлък. А когато разбра, че опитите му са безполезни, притихна и отказа да отговаря на обвиненията за измяна и опит за убийство.