— Нахтмин! — новият командир на дворцовата войска влезе бързешком. — Изгори това тук — Ехнатон ритна трупа.
— Мислех, че…
— Мислил си погрешно, Маху. А аз мисля правилно.
Отидох при Хотеп следобед на другия ден. Намерих го във великолепната градина на къщата му — седеше в удобен стол с възглавници, издокаран в елегантна роба, и отпиваше от голяма чаша с вино. Един уплашен слуга ме въведе, докато ми обясняваше с приглушен шепот, че всички били избягали.
— Наемниците, които ме пазят, са много любезни — дори не вдигна поглед към мен Хотеп. — Познах командира им. Някога служехме заедно. Маху, той е учтив, но е твърд до крайност. Заяви ми категорично, че бил тук да ме защитава, и затова не мога да напускам къщата — посочи към възглавниците, накамарени откъм другата страна на масата. — Но аз, Павиане от Юга, нямам никакво желание да я напускам. Е — засмя се, — какво ми носиш? Живот или смърт?
— Смърт.
— Така си и знаех.
— Но милостива смърт.
— Фараонът може да отнеме дъха на всеки, но няма власт върху ничия човешка душа. Чуй ме, Маху. Най-приятният и успокоителен звук на този свят е любовният призив на гълъба. Той ще ми липсва най-много.
— Очакваше ли ме?
— Научих какво е станало с Шишнак. Слугите ми са дочули новината на пазарището. Горкият Шишнак — въздъхна Хотеп. — Какъв глупак се оказа. Каква голяма грешка допусна! Хем му казвах, че с нас е свършено.
— Грешка ли?
— Да, либийците — отпи от виното си Хотеп. — Идеята беше негова. О, не отричам, че дадох съгласието си, но продължавам да твърдя, че цялата работа бе сбъркана. Седни, ще ти разкажа — предложи ми вино. Отказах. — Твоят господар, Плашилото, трябваше да бъде удушен в мига, в който се роди. Великолепния не биваше да се жени за онази кучка Тийи от шешну, защото главата й е пълна с привидения, а устата й не спира да ломоти за Невидимия, за Виждащ всичко бог… — въздъхна Хотеп. — Но сърцето на Великолепния е било винаги под полите му. Маху, на младини Тийи бе по-прекрасна от слънцето. И толкова умела в любовното изкуство — ухили се той. — Лично Великолепния ми го е казвал — млъкна за миг и се облегна назад. — Тогава му бях приятел, доверен писар и главен архитект. Строих храмове и чудесни дворци по цялото протежение на Нил. Но Тийи винаги шепнеше нещо в ухото му. Говореше му за Единствения бог, за Атон и за Слънчевия диск като негово проявление, дърдореше и за някакъв Месия, който щял да дойде, за да промени всичко. Великолепния се смееше на думите й. Роди се престолонаследникът Тутмос, красавец и здравеняк, идеален наследник на короната. Ала ето че се роди и Плашилото. Жреците и гадателите с техните хороскопи, предсказания и знамения искаха да го умъртвят.
— Нима си им повярвал?
— Не, разбира се. Единствено се безпокоях, че за Тийи Плашилото бе Месията. Великолепния искаше да го убият. Тийи измоли живота му. Знам много добре какви ги надроби тогава лукавата кучка. Скри го и го отгледа в Хелиопол. Натъпка невръстния му мозък с глупотевини за Невидимия, пося в душата му вярата, че е Единствения, Избрания. След години се вмъкна пак в спалнята на Великолепния с нов план. Плашилото бе вече пораснало. Защо да не се събере с подбрани деца от Кап? Постарах се да й попреча, разпоредих се той да остане затворен в павилиона и пазен от обезобразена като самия него стража…
— Нима не се опита да го убиеш?
— О, не съм спирал! Отровни вина и храни, змии, покушение от случаен фанатик… После той тръгна с войските в Кушитската кампания. Тийи настояваше синът й да се присъедини към чедата на Кап, за да разбере какво представлява военната служба.
— А ти принесе в жертва полковник Пера. Нали?
— Да. Подкупих кушитските главатари със сребро. Те трябваше да убият Пера и да нападнат лагера. С един удар щях да премахна света на Плашилото, както и на чедата на Кап — задържа той чашата в едната си ръка и посочи към мене. — Маху, междувременно нарастваше безпокойството ми, свързано с теб и деянията ти. И още нещо, което е по-важно: вярвах само наполовина на надутото каканижене на жреците. Сякаш някаква магия пазеше живота на Плашилото…
— Ами Собек?
— О, да, Собек. Подкупихме Имри, който сложи отрова във виното и змии в онази кошница. Престъпното му безхаберие позволи на убиеца от кея да се доближи до принца. Леля ти Изития бе научила за любовната авантюра на Собек, а Имри осигури доказателствата. Надявах се да замеся и чедата на Кап, но не успях. Наистина ли Собек е оцелял? Имам немалко шпиони из града, но не са от най-добрите… — отговорих му само с поглед. — Добре, добре. Тогава жреците от Карнак решиха да се намесят. Шишнак така и не прости на Плашилото за химна, който изпя в чест на Атон. Прие го като върховно предизвикателство. Ами това е, знаеш останалото. Направих много грешки. Не предвидих тоталното увлечение на Великолепния както по собствената му дъщеря, така и опиата от мак. И винаги подценявах царица Тийи и чедата от Кап. Особено теб, Маху…