— Защо мразиш моя господар?
— Не мразя него, а само онова, което проповядва и поддържа. Египет е голяма и силна империя, защото е позволено всеки да си има собствен бог. Всеки може да следва избрания път и това не пречи никому. Бедните могат да се издигнат високо в йерархията, чужденците и местните ги наказват еднакво строго, благородниците и просяците могат да си разменят титлите… А какво ще стане, когато обявят на цял Египет, че има само един бог? Че е еднакъв за египтяни, митанийци, хети, либийци, подли азиатци, черни нубийци и кушити? И което е още по-важно: какво ще стане, когато хората не го приемат?
— И аз не го приемам — възразих тихо.
— И това, че не го приемаш, не те прави по-малко опасен. Защото в твоите очи Ехнатон е бог, комуто трябва да се служи.
— Знаел си тайното му име, така ли?
— То вече е толкова тайна — изсмя се Хотеп, — колкото е цената на зърното на пазара. Помисли, днес е Амон Ра, утре — Озирис, вдругиден — Изида. Мярата е една и съща за всички египетски богове, низвергнати като идоли! Глинени и каменни изображения, които ще бъдат разтрошени. Но тогава какво ще предлага утеха на хората? Каква надежда за следващ живот им остава в страна с един-единствен бог, която е лишена от всички познати статуи и идоли? Без храмове, без Некропол? Мислиш ли, че тези хора ще го приемат? Толкова хиляди години история, заличени като петно от пода, така ли? След по-малко от десет години ще избухне гражданска война. Е, и какво ще остане тогава от властта на фараона? От силата на Египет? Маху, за какво ще бъде всичко това в края на краищата? За някакъв невидим бог — поклати глава. — Да, остава ни да се върнем в началото…
— Трябвало е да станеш пророк.
— Спести ми сарказма си, Маху. Някои неща са написани, за да ги види всеки. Искат се само прочитане и внимателното им проучване. Разбрах, че си бил в Дома на тайните.
— А аз — че ти си прибрал някои доклади оттам.
— Не, изгорих ги. Ето леля ти Изития например… Тя наистина беше забележителна жена — загледа ме внимателно. — А ти се погрижи да я убият като куче и да подпалят дома, в който си израснал. Да, знам, че е твое дело. Тя беше изключителна жена, която вършеше добре всяка възложена й работа: прислужваше на бог Амон Ра — ухили се Хотеп, — а беше и близка приятелка на двама ни с Великолепния. Маху, майка ти също беше забележителен човек. Питал ли си се някога защо баща ти странеше от теб? Ще ти отговоря без заобикалки. Той я оставяше често сама. Леля ти Изития я въведе в дворцовия кръг. И тя стана много близка с мен и с Великолепния…
— Какви ги говориш? — отдръпнах се рязко. Лицето ми пламна, а езикът ми изведнъж надебеля.
— Просто цитирам една пословица: „Добре осведомен е само онзи, който знае истинския си баща.“
Стиснах кинжала си, но почти веднага го пуснах.
— Не, няма да те убия в миг на ярост и да те превърна в мъченик! Какво значение има откъде идваме — кои са бащите и майките ни, или къде отиваме?
— Започнал си да говориш като прорицател… — допълни чашата си и добави малко прах от кесийката до съда с виното. — Кажи ми, Маху, какво ще правиш, ако Ехнатон се обърне срещу теб?
— Защо да го прави?
— Възможно е да се случи — разбърка Хотеп вино с пръст. — Първо ще трябва да завърши започнатото дело. Вече никой не може да го спре — присвиха се в усмивка очите му. — Колкото до бъдещето, направих каквото бе по силите ми — вдигна чаша, поздрави ме с жеста за наздравица и отпи голяма глътка. — Моля те, излез за малко, а поле се върни и ще видиш, че съм си заминал. Големият дом може да разгласи, че съм умрял кротко в съня си. Излез, Маху, махай се! — изправих се да си ходя, но той ме спря: — Съжалявам за майка ти, но не съм те излъгал. А за теб сбърках два пъти. Първо, не биваше да те оставям в ръцете на онази ужасна жена Изития…
— А втората ти грешка?
— Подцених те. Успокоява ме само мисълта, че и Ехнатон те подценява! — и той вдигна чашата си за последния си тост: — Ще те чакам някъде из отвъдното!