В самото начало противниците на Ехнатон опитаха да се възползват от положението, но влиянието на Собек се засили още повече, когато перспективата за работа в растящия нов град опразни бедняшките квартали в окрайнините на Тива и на Некропола. Десетки хиляди люде събираха във вързопи нищожната си покъщнина и поемаха на Север, за да започнат нов живот, настанявайки се на западния бряг на Нил. В плановете бе отбелязано специалното място за царското семейство, за другите видни личности и за писарите. Защитата на строежите бе подсигурена от ескадроните от бойни колесници на Египет. Транспортните операции протичаха гладко, тъй като бе сезонът на пълноводието на Нил, а пустинните райони по двата бряга на реката, оставени съзнателно на дългогодишно спокойствие, гъмжаха от дивеч за ловуване. Същевременно бе наредено на големите складове и хранилища за зърно в съседните градове да отворят широко вратите си и към този огромен склад, който продължаваше да расте по средата на пътя между Мемфис и Тива, потече безкраен поток от храни. Нищо чудно, че Ай не само бе проявявал интерес, но и бе истински загрижен за хода и резултатите от прибирането на реколтата през последните няколко години. Сега той жънеше плодовете на упоритата си работа.
Длъжен съм да призная, че в греховния ми живот съм бил свидетел на немалко обрати и изненади, ала да видя как пред очите ми насред пустинята изниква цял град с дворци, храмове, къщи, градини, паркове, езера и басейни, бе наистина изумително преживяване. Всичко стана толкова бързо, че почти ми приличаше на изгряването на слънцето и издигането му по небосклона, за да залее земята с цветове и вълнуващ живот. Какъв град! Всички богатства и възможности на една обширна империя бяха впрегнати в изграждането му. Внушителният, така наречен Прозорец на появата бе нещо като лъскава сергия и място, където Ехнатон и Нефертити се срещаха със заслужилите тяхното благоволение. Следваше Северният дворец със своите вътрешни и външни дворове, блестящи басейни, колонади, открити олтари, пълни с цветя градини и ред след ред избуяли лозници. Красивата Зелена зала бе опасана с ред високи прозорци с изглед към великолепната градина. Другите й три стени бяха тъмносини, възпроизвеждайки красотата на Нил. Зелените полета в горната и долната страна изобразяваха плодородните брегове на голямата река, гъмжащи от всякакви екзотични птици, обитаващи поречието. Подът и таванът бяха чисто бели, а оформлението им създаваше илюзията, че помещението е продължение на градината, а градината — продължение на залата.
Другите зали и стаи в двореца бяха украсени с различни мотиви. В Речната зала гнездяха сини рибарчета в лотосови и папирусови гъсталаци. В Залата на лозята бяха изрисувани лози с пурпурни гроздове от фаянс, чиито зърна изглеждаха така сочни и сладки, че човек неволно се изкушаваше и протягаше ръка да ги откъсне. В средата на този, както и на останалите дворци, се намираше тронната зала, чиито величествени колони грееха пищно с всички цветове. А в противоположния край бяха издигнати троновете на Ехнатон и Нефертити, инкрустирани със злато и драгоценни камъни, а над тях се спускаше красиво скулптиран каменен балдахин.
Храмовете на Атон и Вечният палат се набиваха в очи с белотата на варовиковия камък, стъпил върху фундамент от розов гранит. До тях се стигаше през редици от високи пилони; налагаше се да се прекосяват широки вътрешни дворове и да се изкачват дълги редици от стъпала, за да се стигне до отворените към небето олтари, разположени така, че да улавят слънчевите лъчи. Около светилищата се намираха складовете, препълнени от внушителните налози и вземанията, които се стичаха към храмовете от всички кейове по дължината на Нил. Тези сгради разполагаха със свой извор, кладенец и градини. Към дворците имаше сенчести павилиони, градински параклиси с хладни стаи и алеи с декорирани колонади.
Частните домове на знатните граждани, разположени на север и на юг от града, бяха от кирпич, с плоски покриви, а колоните, портиците, стъпалата и колонадите им придаваха представителност; всички бяха боядисани с ярки цветове. Вътрешните стени бяха облени със светлина, за да се виждат по-добре сцените с ловна, земеделска или речна тематика. Беше почти задължително в централната зала да бъдат изобразени Ехнатон, царицата и децата им, благославяни от лъчите на Атон. Призивът на Ехнатон към строители, архитекти и занаятчии беше: „Да се живее в истина.“ С това искаше да каже, че изкуството трябва да отразява живота възможно най-пълно и че същината на целия живот е славата на Атон. Знатните люде изгаряха от желание да потвърдят съгласието си с тази максима. Жилищата им се превърнаха в малки дворци с тежки драпирани завеси, които покриваха прозорците, изисканата мебелировка, леглата от абанос и слонова кост и кошниците с цветя, а всяка от тях носеше знака на Слънчевия диск — символа на истинския и единствен син на Атон, наричан Ехнатон.