Войската пое на юг с кораби и шлепове, след което се отправи с максимално ускорен преход към големия укрепен град Бухен непосредствено след Втория праг на Нил. Пристигнахме с разранени и натъртени крака, уморени и прашни, объркани и в пълен хаос. Върховното командване в лицето на първия заместник на монарха, войсковите писари и лейтенантите на ескадроните от колесници се бяха настанили в крепостта, когато първоначалната заповед бе върната за изпълнение с брутална настойчивост. Наложи се прегрупиране на пехотните части и на колесниците в отряди по петдесет души под командването на педжет. Формално за нас висш офицер бе престолонаследникът Тутмос, следван от полковник Пера в качеството му на носител на щандарта на подразделението ни от петдесет колесници. Бойната ни единица, позната сега като Славата на Хор, включваше десет колесници под командването на капитан Хоремхеб. Организиран бе парад на цялата армия — гледката бе не само внушителна, но и великолепна. Отпред крачеха воините от Менфит — закалената в боеве пехота от ветерани с прошарени коси, пристегнати в ризници и със затъкнати в платнените им колани мечове хопеш. Следваха ги стреснатите новобранци, а зад тях вървяха еднакво облечените нактуа — момците с яки ръце, чиято задача бе да подсилват бойната линия по време на схватките. По фланговете маршируваха части от нередовната войска, съставена от цели рояци нубийски стрелци с лък, в чиито късо подстригани къдрави коси бяха забодени бели пера, а раменете им бяха загърнати с леопардови кожи. Дефилираха и други наемници — от островите в Голямата зелена вода и от земите отвъд нея, нарамили кръгли щитове и дълги мечове, както и либийски стрелци с лък, които пък бяха съвсем голи, ако не се смята леката наметка от волска или жирафска кожа. Екнаха тръби и начаса бяха вдигнати царските хоругви с изображенията на различните богове, които отдаваха почитта и преклонението си пред Амон Ра. Жреците принесоха жертва на импровизирани олтари, след което бе издадена заповед за възобновяване на кампанията. Три дивизии, средната от които бе нашата, трябваше да напреднат на изток за защита на мините, за укрепване на поселищата и за въздаване на справедливостта на фараона спрямо бунтовниците: всеки взет в плен неприятел трябваше да се екзекутира незабавно.
Навлязохме бавно във вражеска територия под командването на полковник Пера. Забуления, пътуващ в колата си, бе присъединен към нашата бойна единица, която бе изпратена много по-напред от останалите. Движехме се в местност, която бе толкова ужасна, че според мен бях попаднал в отвъдното: изгарящо слънце над сива суха почва, твърде рядко разнообразявана от случаен оазис или малко селце. Напредвахме съвсем бавно, тъй като зависехме от снабдяването с вода и храна. Излязохме извън защитената територия на другите укрепления — Отблъскващия Сет, Защитата на лъковете и Мощта на фараона. Сега бяхме мудно движеща се колона. Отначало тръбите се обаждаха начесто, но твърде скоро изгарящата жега започна да изцежда капка по капка живота ни с всяко издишване. Бяхме с походни обуща от здрава кожа, но краката ни пострадаха лошо от твърдата почва. Постоянният ни мъчител слънцето, увиснало над нас като дупка от разтопено злато в светлосиньото небе, ни следваше неотстъпно. Облаците прах и маранята ни погаждаха дяволски номера, измъчвайки душите и сетивата ни. Накамарихме броните си в колите и сложихме маски и качулки на лицето и главата си, очертавайки кръгове с черния прах за гримиране около очите. Собек тихичко се шегуваше, че сега всички сме „забулени“, а Хоремхеб го прекъсна със забележката, че пътуващият в колата си загадъчен принц търпи всичко наравно с нас и не претендира за нищо по-специално. Придържахме се, доколкото бе възможно, към съществуващите царски пътища. Разузнавачите вървяха с карти на местността, за да отбелязват кладенците и всички източници на вода. Не виждахме никакъв знак или следа от другите две дивизии, които трябваше да се движат успоредно на нас. Тяхната задача бе да осигурят защита на аметистовите мини на север, а нашата — да възстановим контрола над мините за добив на злато и мед. Суровият мъчителен поход разби всички илюзии за красотата на военните действия. Вече не бяхме онези славни ескадрони от колесници, господари на равнината, изгарящи от нетърпение да сразим врага, а шайка съсипани от жега, бъхтене пеша и недоимък на вода и храна. Нощем лагерувахме до някой кладенец или оазис. Хапещият студ ни караше да се молим за жежкото пладне. Около бивака ни дебнеха всевъзможни зверове — ревящи лъвове, глутници виещи срещу луната чакали и петнисти хиени с настръхнала козина. Гладът ги правеше отчаяно смели и те приближаваха толкова, че долавяхме вонята им и виждахме кехлибарените пламъци в очите им. Сегиз-тогиз превъзмогваха страха си от огъня и от стрелите ни и нападаха вързаните коне или събраните зад огражденията волове. Тогава нощта се разцепваше от ужасено цвилене и болезнени ревове. Тръбите свиреха тревога за стрелците с лък, които се втурваха да гонят нощните хищници с викове и факли. Призори коленичехме, за да се помолим на изгряващото слънце и да въздадем слава на Божествения, и продължавахме изнурителния си марш, докато обедната жега не ни принудеше да спрем. Колата на Забуления, охранявана сега не от кушити, а от отряд нактуа, се тътреше начело на магарешкия керван. Цели шест дни той не бе потърсил никого, дори и мен. Ала когато спряхме на лагер в един оазис и всички седнахме под сянката на едно дърво в очакване на оскъдната дажба от хляб и вода, един от пазачите на принца се приближи до мен и ми предаде желанието му да го навестя в малката му тъмночервена шатра. Забуления бе сам, седеше върху струпани възглавници и се разхлаждаше с ветрило. Масичката пред него бе покрита с два подноса с късове месо от газела, хляб и сушени плодове; имаше и кана с бяло вино. В отсрещния ъгъл бе набързо стъкменото походно легло с балдахин от чаршафи срещу насекоми; на кука, забита в един от носещите стълбове, висяха оръжията му — лък, колчан със стрели, кожени ризница и шлем. Но Забуления не бе готов за война: беше облечен в плисирана ленена роба, а на кръста си имаше бродиран платнен колан. До него бяха положени извит меч и кинжал, чиито остриета отразяваха проблясванията на маслените лампи. Той проследи погледа ми и се усмихна.