— Дерет небеб Ра.
— На египетски е — усмихна ми се Забуления. — Продължава да повтаря същите три думи. Слушай.
Мъжът, който се бореше болезнено за всяко вдишване, не спря да ги изрича, притиснат като от кошмар и без да осъзнава къде се намира:
— Дерет небеб Ра.
— Вземи кошницата на Ра — опитах се да преведа. — Пълна безсмислица.
— Не произнася правилно думите — усмихна се отново Забуления. — Иска да каже нубер, а не небеб: злато, а не кошница. Подкупили са ги, за да нападнат, като някой им е казал, че могат лесно да задигнат злато от тази шатра. Кой ли ги е посъветвал? Ето какво се питам.
— Е, вече няма значение.
— Не, няма — Забуления вдигна кинжала си и преряза гърлото на кушита.
Четвърта глава
Небето трещи, земята трепери и ти си причината.
Трапезарията в резиденцията бе преустроена за случая. Художниците изрисуваха умело по стените привличащи погледа батални сцени в тъмносини, тъмночервени и златисти тонове, които показваха славните дела и смелостта на Бойната единица на Хор. Нашите щандарти, на които бе изобразен Слепия завинаги, но Всевиждащ Хор, стъпил победоносно върху паднал кушит, стояха опрени на стената от двете страни на голямата врата. Бяхме се разположили на възможно най-меките възглавници пред неголеми маси, по които маслените лампи от алабастър и ароматизираните свещи разпръсваха мрака. От другата страна в редица стояха красавиците от храма на Изида — с богато ароматизирани перуки, плътен зелен туш над клепачите, тихо подрънкващи гривни по китките и проблясващи скъпоценни камъни в украшенията по ушите и пръстите. Наричаха ги Божите ръце. О, наистина отговаряха на името си! Бяха покрити с ленени воали, които само засилваха желанията, без да скриват нищо от неустоимите им прелести. Служеха за нещо като жив химн за възхвала на героите от Бойната единица на Хор. В другия край на залата кошници с цветя и съдове със смирна и канела изпълваха въздуха с чудни аромати. До тях имаше музиканти с лира, арфа, флейта и обой, които тихо свиреха омайна мелодия.
На централното място в залата бяха седнали Хотеп, Забуления и престолонаследникът Тутмос в празнични роби и уханни перуки. Забуления бе пил много, изглеждаше отегчен и подмяташе вяло храната пред себе си — крехки късчета свинско, говеждо, пилешко и патешко месо. Сегиз-тогиз потропваше с нокти по сребърната си чаша. На врата му се поклащаше Огърлицата за воинска доблест за убитите от него двама неприятели при военна кампания.
След като двамата кушити умряха в шатрата, аз се втурнах обратно във вихъра на сраженията. Сега това ми изглеждаше толкова отдавна… И ето ни тук — да ни забавляват като награда за храбростта ни. Момичета с пламнали очи, полуголи хубавици с потропващи кастанети по китките и глезените се извиваха пред очите ни в изумителен танц, разпалвайки страстта дори и у Майа, който иначе не сваляше от Собек влюбени очи. Само аз не обръщах внимание на хесетите. Дори на най-настойчивата срещу мен, която премина от свенливия флирт с коси многозначителни погледи към престорено случайни докосвания под масата. Едва преди месец се бяхме завърнали от Котела, както наричахме пустинята. Прибрахме се у дома отслабнали, с потъмняла кожа, настървени и ожесточени от ужаса на боя. Посрещнаха ни като герои: Сребърните пчели за храброст и Златните огърлици за воинска доблест кацнаха на гърдите ни. Майа пощръкля от завист и буквално изхвръкна, за да си купи карнеолов гердан с безброй проблясващи цветове, който увеси на шията си. Специални царски пратеници тутакси разгласиха подвига ни из цяла Тива. Смъртта на полковник Пера бе приета като акт на върховно вероломство, за което кушитските вождове платиха жестока цена. При бруталното нападение клопка оцеляхме благодарение единствено на Хоремхеб; присъщото му жестокосърдечие и най-вече бдителността му ни спасиха, защото бяхме подготвени за вражеската атака. Нападателите бяха отблъснати, а ние изпратихме разузнавателни патрули из околността; после отстъпихме с лице към врага и продължихме да се отдръпваме, докато стигнахме до Блясъка на Изида — корпус за подкрепление недалеч от оазиса Корой.