Възходът на Атон

— Майко, да убием ли Песоглавеца?

— Господарю, ако убиеш Песоглавеца — отвърнах аз, загледан също в царица Тийи, — ще изгубиш верен приятел и съюзник за цял живот.

Долових звука от опъването на тетивата на лъка, но не можех да помръдна. Седях като вкаменен. Царица Тийи бе преместила погледа си от своя син и гледаше в мен. Чух рязко вдишване и отзвъняване на тетивата; стрелата прелетя над главите ни и изплющя в стената. Лицето на Тийи се сви с усмивка.

— На Павиана може да се вярва. Стига вече, синко.

Чух как лъкът изчатка на пода. Забуления дойде при нас, сбута възглавниците и се отпусна върху тях, ускорено дишайки; сега очите му бяха ясни и преливаха от веселие.

— Маху, ти наистина ли помисли, че мога да ти забия стрела в гърба? Ей, Маху, знаеш ли какво си ти? Ти си моят павиан. Когато мезаите минават по пазара на Тива, с тях са и обучените им павиани, които ловят крадците и джебчиите. Аз съм заобиколен от крадци и други престъпници, поне отвъд тези стени. А ти си длъжен да си задаваш множество въпроси, но никога да не ги изговаряш на глас — приведе се той към мен. — Къде ходим с майка ми в глуха нощна доба? Кои са онези странни посетители? Един ден ще разбереш. Засега трябва само да хващаш крадците и разбойниците, които искат да отнемат отреденото ми време под слънцето и да изпратят душата ми в тъмнината. Този, който предопределя и подрежда всичко, се е погрижил и за това — потри длани той. — Слушах внимателно онова, което ти каза майка ми: самата истина е. Маху, имам намерение не да умирам, а да живея за действителния си баща — Атон Прекрасния, който възсяда Далечния хоризонт — той махна с ръка около себе си. — В очите на когото милион години са като вчерашния ден или една кратка нощна стража. А, да, за приятеля ти Собек… — хвърли той кос поглед към майка си. — Сигурен съм, че е бил издаден. Майка ми използва влиянието си и Собек няма да умре в Червените земи — пресегна се и ме дръпна на шега за косата. — Маху, към теб се отнесоха с голямо благоразположение. Не го забравяй никога — отдръпна се и потри ръце. — А междувременно да си направим празник: ще поканим приятелите ти от Кап. Няма да е лошо, ако съберем всички отново. Нали, Маху?

Усмихваше се, но очите му останаха студени. Сведох чинно глава, но знаех, че, за добро или за зло, вече няма измъкване от тази смъртоносна игра на заговори и убийства.

Шеста глава

Йероглифът за „Обичания“ — мри/мерри — съчетание на мотика и две разцъфтели тръстики.

Прието в омайната плът на жена,
сърцето е пленник, притиснат от нежни ръце!
И тя го командва навред по земята.
Когато я видят, мъжете с очи я изпиват.
А който притисне се в нейното тяло,
познава върховната сладост.
За себе си тя си намира същинско биче,
признато за първи любовник!
Мъже, погледнете: с разкошна походка минава богиня,
която в любовния празник съперница никога няма да има.

Арфистът дръпна струните за последно с горчиво-сладък звук. Бръснатата му глава остана сведена въпреки ръкоплясканията и виковете, с които всички го поздравихме, трогнати от красотата на песента му за величието на любовта. Залата за аудиенции на Забуления бе пригодена специално за този празник и огрята от светлината на ароматизирани свещи и маслени лампи в скъпоценни съдинки от алабастър. Бяхме се разположили около маса с абаносови инкрустации, която буквално се огъваше под тежестта на великолепните ястия, поднесени на банкета — пържена в зехтин риба, пресни зеленчуци, кромид лук, лешници, сол и прясно смлян черен пипер; бяла риба с твърдо месо, покрито със сос от орехи, бадеми и скилидки чесън; говеждо и агнешко месо с гарнитура от нахут и кимион… Големите чаши с най-фини вина бяха допълвани през цялото време.

Забуления се бе разпоредил да подредят масите в кръг; за мен бе определил място от дясната си страна, а за брат си Тутмос — отляво. Всички останали бяха тук. Имаше дори празно място с възглавница за Собек, пред която бяха поставени чинии и чаши. Тутмос се бе противопоставил разпалено, но Забуления се изсмя и настоя, че на такъв празник дори духовете са добре дошли. За всеки от нас имаше по една хесета, облечена в прозрачна роба и окичена с гривни по китките и глезените. Те се стараеха да задоволяват всяка наша прищявка.

Празничното пиршество потръгна малко трудно. За първи път се събирахме всички, след като Собек бе осъден на изгнание. Хоремхеб и Рамзес бяха неотразими в бляскавите си офицерски униформи съответно на капитан и на лейтенант от личния състав на Свещения отряд. И двамата носеха на врата си огърлици, потвърждаващи мястото им в най-страховитите подразделения от цялото войнство на Египет. Хюйи изглеждаше доста по-спокоен в разкошните си роби. Не забелязах особена промяна в Пентжу и Мерире, седнали един до друг, които шепнеха нещо, но само на едно от момичетата, седнали срещу тях. Майа определено се чувстваше неуютно с обилно напоената си с благоухания перука; лицето му бе лъснало от пот, но въпреки това беше очарователно оживен, както винаги между другото. Забуления беше безупречен домакин. Отреденото за Собек място, гостуването на компания като нашата и поканата към Тутмос да се присъедини към нея бяха част от много добре обмислена обида към собствения му баща. Бе го споделил шепнешком, докато му помагах да се облече във вечерния хлад.