— Ти ще станеш — продължих почти без да спирам — господар на двете земи и носител на Царската диадема; ще бъдеш и този, чийто глас казва истината и чиято пета ще тежи върху врата на хората с Деветте лъка.
Забуления вдигна нагоре ръце, свити в лактите, и продължи да гледа втренчено в залязващото слънце. После се привдигна тромаво и тръгна към мене. Главата ми остана приведена в поклон, а погледът ми се спря на необичайно оформените ходила на краката му с прекалено издължени пръсти и кокалести глезени. Спря досами мене, сграбчи ме за ръката и ме изправи; на лицето му грееха усмивка след усмивка, а очите му светеха, пълни с живот. После положи длани на раменете ми и се загледа в лицето ми, като че ме виждаше за първи път. А след това ме притисна до себе си. Чувствах допира на костите на хърбавите му гърди, неочакваната сила на дългите му ръце и благоуханния аромат на тялото му.
— Благословен си ти, Маху — пошепна той, — или поне си първият такъв сред мъжете. И не плътта и кръвта са ти го разкрили, а моят Отец, живеещ отвъд Далечния хоризонт, чиито пръсти са докоснали сърцето ти така, че гласът ти да казва истината. Благословен си ти, Маху, синът на Сеострис и приятел на фараона — той ме отпусна и се отдръпна. После закуцука до страничната маса, свали кърпата от една кана и напълни две големи чаши с вино, поднасяйки ми едната като на жрец в някакъв храм. — Знаеш ли какво изрече преди малко? И разпозна ли истината в моя отговор?
Всъщност не знаех нито едното, нито другото. Спирайки се на спомените от онова време, мога да кажа, че ме подтикнаха две неща: Тутмос с бледото лице и опръсканата с кръв кърпа в ръкава му, а също така и този загадъчен и тромаво придвижващ се млад мъж, който можеше да пее песен на някоя пеперуда, но и да убива като пантера от Юга. Изпихме виното, после Забуления ме придърпа до себе си и шепнешком ми каза какво се очаква от мен. От тази вечер само аз носех лична отговорност за неговата сигурност и защита. А Снефру, който не се бе успокоил напълно след клането в пустинята, стана капитан — началник на стражата.
Сутринта на другия ден пристигна голяма кола като подарък от царица Тийи, но тя беше пълна не с храна, питиета или скъпи дрехи, а с най-добрите оръжия и защитни облекла от имперските складове. Възложих на Снефру две задачи: да обучи и да подготви хората си и да подбере още доверени люде, както и да наеме допълнителна прислуга от селото на носорозите. Забуления взе лично участие в акцията. Даде на всеки от новите си телохранители по един амулет — скарабей с изображението на Атон, Величавото слънце, което се показваше между Двата върха на изток. Той им нареди да коленичат в прахоляка на вътрешния двор; спря пред всеки, питаше го с учтив глас за името, подавайки му опознавателната емблема, и го погалваше по главата. Аз не бях толкова изискан, когато им изнесох нравоучителна воинска лекция, с която биха се гордели и Уени, и полковник Пера: най-важният момент в нея беше предаността им към мене и към техния принц. Те ставаха гаранти за верността на всеки от тях. Предателството и измяната само на един се превръщаха в общ смъртен грях, а добруването и славата на техния принц ставаха тяхна слава. После раздадох оръжията, кожените поли, щитовете и копията и направих разписание на охранителната служба, но преди това проведох личен разговор с всеки от новото попълнение: приех едни, а други отпратих. Много голямо внимание обърнахме на постовете по стените и при портите на Павилиона на мълчанието. Докладваха ми за всеки влизащ и излизащ; дори отиващите до пазара прислужници бяха отбелязвани грижливо. За погледа на непосветения домът и домакинството на Забуления бяха останали без жизнени сили и в почти пълно безредие. Нашият господар — принцът, прекарваше времето си най-вече в своите покои след страховитите инциденти в Източната пустиня. Обаче истината бе съвсем различна. Сигурността бе неизменна заповед за всеки нов ден, а защитата на принца остана постоянна парола и боен вик в случай на нужда. Храната и виното минаваха през строга проверка. Едно момиче от прислугата, което не можа да обясни защо от пазарището в Тива бе отишло в храма на Изида, изчезна тихомълком. В същото време принцът отвори личната си съкровищница. На кушитите се плащаше от Дома на среброто; сега телохранителите му получаваха щедро възнаграждение от Единствения, комуто служеха. Разбира се, Божествения отец Хотеп се шляеше редовно из резиденцията на моя господар: влизаше и излизаше през портите, съпроводен от ято жреци и от офицери, служещи в Свещения отряд. Разпознах бързо Хоремхеб и Рамзес: почернели от слънцето, те обикаляха с цялото възможно перчене и високомерие на себеподобните си. Пресрещнах Хотеп при вратата към градината на принца.