Възходът на Атон

— Почакай. Остави ги — прошепна тя, — засега. А ние да бъдем — засмя се тя, — да, ние да бъдем като дървета, които се превиват пред вятъра.

Господарят ми освободи Снефру. После ни отведе с майка си на една окъпана от слънцето горска поляна.

— Маху, как ме наричат хората? — попита той.

— Принц Аменофис — заекнах аз.

Той вдигна ръка, за да ме удари, но явно реши нещо друго, защото я отпусна.

— Не, кажи ми! Какво казват хората, че съм? С какво име ме наричат, когато хихикат в шепите си?

— Плашилото, Грозника, Забуления…

Господарят ми кимна и продължи:

— Ти ми отговори с гласа на истината. И аз ще направя същото: ще ти кажа истинското си име. Ще го разкрия пред тебе така, както е редно да бъде с онези, които чувствам близо до себе си — той погледна през дърветата към слънцето. — Аз-съм-Този-който-се-харесва-на-Атон. Той е моят Отец, който знае името ми. Маху, сега ще го разкрия пред тебе, а в уреченото време ще го научат и другите. Да, аз съм Този, когото Атон харесва. Аз съм Ехнатон.

Осма глава

Йероглифът за „благоухание“ — идт/едит — е ръка, от която капе парфюм, и самун хляб.

Любовта ти, скъпа моя, е за мен като балсам целебен
за нозете на отдавна скитащия.
Любовта ти, скъпа моя, е за мен като покой и сянка
в пламналата дневна жега.
Любовта ти, скъпа моя, е за мен като примамлив огън
в мразовит среднощен вятър.
Любовта ти, скъпа моя, е за мен като бълбукащ извор
за пресъхналото гърло.
Любовта ти, скъпа моя, е за мен като ухаещ
топъл хляб за прегладнелия.

Това казва поетът, това казва и Маху, когато вижда за първи път Нефертити! „Тя, с Чистото Сърце и Чистите Ръце, Възлюбената на Плътта му, Съпругата на Великия Цар, която той обича повече от другите. Повелителка на Двете Земи, Господарка на Короната, Носителка на Двете пера, Стопанка на Дома! Нефертити да живее вечно! Обичаната от Великия и Върховен Слънчев диск, чието празненство е безкрайно.“ Още пея хвалебствия за нея. Самата мисъл за нея разиграва лудешки сърцето ми. И най-слабият полъх, носещ нейното благоухание, е като песента на водата, бликаща в сухия камънак на пустинята. Тя е топлината в най-студената нощ: момичето с широко отворените очи, споменът за което остава жив през годините, ясен като песента на лястовица в тихо пролетно утро. Все още чувствам докосването й; усмивката й сгрява душата ми и спомените ми литват изведнъж като птици от някой гъсталак. Тя идва при мен посред мъртвилото на нощта на крилете на орел, обвита в бури — Нефертити, моята скъпоценна перла. Моята магьосница царица с лице със смайваща хубост. Нефертити — Красавицата, която дойде!

Нефертити дойде в сезона на горещините през трийсет и третата година от царуването на Великолепния. Влезе със свитата си с подобаващо достойнство във вътрешния двор, посрещнати от Ехнатон, майка му, Божия отец Хотеп и моя милост, застанал зад тях. О, как бих могъл да я опиша? Вие как описвате слънцето? А студения северен вятър? Или милиони цветя с омайна красота? Да, разбира се, ще се опитам. Беше средна на ръст и облечена в дрехи с бродерия. Куп бижута искряха по нея: чифт медни гривни със златни шипчета с тюркоази, лазурити и карнеоли бяха притегнати на китките й със златни закопчалки. Огърлица от уникални висулки красеше изящния й врат, в средата й в златен обков имаше амулет с надпис: „Закрила за цял живот.“ На възхитителните й гърди се виждаше оформено като сокол нагръдно украшение със Слънчевия диск; в него бяха инкрустирани скъпоценни камъни като сини треви. Гривни за глезените с аметистови и златни зрънца блестяха над сребърните й сандали с каишки от чисто злато. Тя имаше най-изящното тяло с дълги крака и тънка талия; предницата на бялата й рокля бе изтеглена плътно назад, за да ни предизвикват налетите й бели гърди и великолепната шия. Много хора са ме молили да опиша лицето й. Съвършено във всяко отношение! Окръглено, с високи скули, с малък тесен нос над плътни червени устни, със златистокафява кожа, обрамчено от тъмночервената й коса, която падаше на вълни върху раменете й. И накрая — очите й! Тъмносини, със загадъчна красота под богато гримираните клепачи. Но красотата на Нефертити беше много повече от всичко казано. И преди всичко с начина, по който тя се движеше: като че ли замечтана за нещо, но целеустремено, с леко дръпната назад глава и властно високомерен поглед, който бе мигновено опровергаван от искрящи очи и смееща се уста.

В тоя ден Нефертити дойде и спря пред Ехнатон; кръстоса ръце, сдържана и същевременно съблазняваща с положени на раменете й красиви пръсти. Тя се поклони, като наведе глава. И в този миг намигна на Ехнатон, а после изрече протоколните думи на поздрава с мек и същевременно убедителен глас. Ехнатон хвана ръцете й. Бях зад него, но като че ли сам усещах радостта и удоволствието, преливащи от него. Той отговори по същия официален начин и лицата им се докоснаха леко, за да се разделят веднага. След това влязохме в залата за приеми, наситена плътно с мириса на приготвената храна и аромата от безброй кошници със сладостно ухаещи цветя. Най-после бях представен. Но не отмерих почтителен поклон, а просто стоях и гледах с широко отворени очи жената, която бях обикнал от пръв поглед и ще обичам до последния си дъх. Ехнатон се изкашля. Нефертити се усмихна, като леко вдигна едната вежда и показа връхче на езика от възхитителните си устни. Тя се разсмя, пристъпи напред и хвана ръцете ми: изумително сините й очи играеха палаво.