— Ти си Маху — заговори тя като на близък приятел или на брат. — Ти си Маху — повтори, — приятел на принца. Наистина много исках да те видя — спря за миг и погледна към Ехнатон с престорен гняв. — И си по-хубав, отколкото ми бяха казали — добави дяволито.
Е, най-сетне се поклоних, както е редно. Тя отдръпна ръката си, като ме погали по кожата с връхчетата на пръстите си. Настаниха ни веднага на определените места. Хотеп и Тийи седнаха в единия край на неголямата маса, а Ехнатон и Нефертити — в другия. Седнах с лице към втората личност, която щеше да играе такава важна роля в моя живот, но тъй като искам да бъда честен, ще кажа, че отначало почти не забелязвах непрестанно усмихнатото му лице. Сърцето ми не бе спряло да пее, кръвта ми вреше и аз се чувствах в Полята на блажените. О, да, разбира се, Нефертити беше обещаната годеница на Ехнатон. Тя щеше да бъде Небет Пер — господарката на дома, Анхет Еннуит — омъжената за него жена, и Хепсут — съпругата му. Но всичко това изобщо не ме интересуваше. Тя беше толкова хубава. Дали някой си даваше сметка кой би могъл да я гледа, да я докосва и да бъде с нея повече от мене?
Сервираха храната и напълниха бокалите. Отпивах малки глътки и хапвах разсеяно почти без да обърна внимание на нарязаното на кубчета месо, примесено с ориз и фъстъци, карфиол и аншоа; имаше и риба с лимон, както и агнешко и телешко месо в пикантни сосове. Нефертити беше моята храна и питие. Оглеждах я внимателно, макар и с крайчеца на очите. Настроенията й се меняха като лунния лик със стеснителност, примесена с кокетство. Инак тя флиртуваше почти скандално с Ехнатон с постоянно трепкащите си клепки; ръцете им се срещаха и се докосваха с предизвикателна настойчивост под масата. Понякога прекъсваше разговора си с него и се обръщаше към хората от прислугата така, сякаш не виждаше, че са безноси: разговаряше с приятен тон, питаше ги за имената им и от колко време са тук. А Снефру, който беше нещо като иконом и главен разпоредител, стана обект на особено внимание и похвали. Нефертити омая всички веднага. Щом погледът й срещаше взора на очите ми, усмивката й помръкваше: този поглед ставаше търсещ и изпитателен, сякаш ме претегляше на везни като богинята Маат, отсявайки истината от лъжата. Най-после седналият срещу мене Ай се постара да направи присъствието си по-осезаемо за мене. Наложи се да откъсна очи от дъщеря му.
Да, Ай — бащата на Нефертити, дарен с мъжка хубост, но опасен като пантера. В разцвета на силите си, бе сграбчил чашата на живота, решен да я изпие до дъно. Имаше приятна външност; тялото му беше яко и мускулесто, като на професионален воин. Носеше малка, но обилно омаслена и напоена с благоухания перука върху червеникавата си подкъсена коса; гледаше изпитателно с виждащи всичко очи, подчертани с дебел слой черна прах. Виждах приликата между бащата и дъщерята, въпреки че Ай се набиваше в съзнанието с подчертаната си безскрупулност, внимателно прикривана зад бавни движения, изискани маниери и превзет говор. Имаше очи на интелигентен човек, с внимателно усмихваща се уста, гладко обръснати бузи и още по-гладък, ласкаещ език. Колкото и да бях очарован от омайващата Нефертити, разпознах в него един опасен мъж, който не само притежаваше талант и много способности, но и се възползваше с радост както от тях, така и от множеството достойнства на красивата си дъщеря.
О, да: Ай беше удоволствие за окото и нещо ужасно за общуване. Така започна от самото начало. Човек с поведението на мангуста, с лукаво сърце и ум като бръснач. Носеше бродирани дрехи, сребърни пръстени на пръстите и златен гердан на врата. Хапваше и отпиваше съвсем по малко, съсредоточил вниманието си преди всичко върху мене. Когато успях да го забележа, той ми се ухили по момчешки и протегна ръка през масата. Стиснах я. После ме заговори учтиво и внимателно за лова по реката, за цената на житото и за подробности от собственото му пътуване по Нил. В края на приема Хотеп и царица Тийи се оттеглиха; Ехнатон и Нефертити последваха примера им със стиснати ръце и шепнейки си гальовни думи. Взирах се в необикновения контраст на излизащата двойка: Ехнатон с непохватното тяло и странното лице, подскачащите движения и тропота на бастуна и Нефертити, която почти се носеше като по вода до него. Но макар и толкова различни, те се допълваха взаимно: сякаш не бяха просто мъж и жена, а се бяха слели в една плът, в едно същество.