Когато излязоха, имах усещането, че слънчевата светлина напусна залата. Известно време останах на мястото си, натъжен и взел в шепи чашата си с вино. Ай си взе чепка грозде и се изкашля. Огледах се: прислугата се бе оттеглила. Само Снефру пазеше до вратата.
— Очарован ли си от дъщеря ми?
— Има ли мъж, който да не е?
Ай се усмихна с леко затворени очи, сякаш бе уморен или бе пил твърде много. Подхвана привидно безцелен разговор, но редом с думите му до мен стигна и определеното усещане за един много добър, но лукав майстор. Да, той не пропусна да спомене за слух от двора; заговори няколко пъти и за времето и реколтата. По този начин ми показа колко много знае, а сподели и подробности от личния си живот — два брака, кариера на писар и военна служба като командир на ескадрон от колесници. При всеки друг случай щеше да ме отегчи. Не пропускаше да пълни чашата ми с вино, както и не спря да ме наблюдава внимателно.
— Маху, животът се променя — после той остави каната с вино и свали бавно ръцете си под масата; бих заподозрял всеки друг на негово място, че търси нож. След малко извади дясната си ръка и каза: — Да, приятел съм. Наблюдавах те. Знам всичко за тебе. И съм един от тези, които са с тебе — този път протягането на ръката му беше по-скоро формално. Той разтвори пръстите си и видях в дланта му амулет от кехлибар и яспис с изображението на Атон. После повтори: — Маху, аз съм твой приятел и съюзник.
— Няма доверие под слънцето — отговорих аз, — което да е вечно: нито в брат, нито в приятел. Нима мъдрите не казват, че не бива да се доверяваме нито на фараона, нито на египетските бойни колесници?
— Но верният приятел е много сигурна защита — отвърна ми предизвикателно той. — Опасно е за човека да крачи сам под слънцето.
Стиснах ръката му. Ай задържа пръстите ми и на свой ред ги стисна здраво, след което освободи дланта ми и пъхна амулета в ръката ми.
— Хайде — изпразни до дъно чашата си той. — Ядохме и пихме достатъчно.
Излязохме от залата под ръка, като че бяхме кръвни братя или баща и син. Ай не спря да говори, да размахва ръце и да ми обяснява колко доволен е, че е видял чудесата на двореца. Сега той, семейството и свитата му щели да се преместят в Големия дом, наричан още Резиденцията. Когато влязохме в маслиновата горичка, той веднага сложи край на всички преструвки. Стисна ръката ми и ме заля с бързи въпроси. Откъде съм? Как са преминали годините ми в Кап? Имам ли боен опит? Как е минала операцията против кушитите? Здраво ли е приятелството ми със Собек? Въпросите му бяха все от такова естество, а аз останах с твърдото убеждение, че знае вече отговорите. Накрая ме извади от търпение и спрях. Исках да се върна в сегашния си дом и да изпълня очите си с наслада, като не ги отделям и за миг от Нефертити.
— Каза ми, че знаеш всичко за мене — предизвиках го аз.
Ай беше висок колкото мене. Той цъкна с език и погледна встрани.
— Исках да го чуя от тебе, Маху. Да, знам всичко за тебе. И още нещо. Познавах майка ти — засмя се той на моето учудване. — Тя беше хубава. А чувал ли си за далечното ни родство?
Удивен леко, поклатих глава.
— Да, така е — повтори той самодоволното си цъкане, — трета или четвърта братовчедка. Вече съм забравил. Както и да е, но майка й е от Ахмин — ухили се широко и ме тупна закачливо по рамото. — Е, родственико, добре е, че се срещнахме.
— Изобщо не съм го знаел.
— Разбира се, че не си знаел — облиза той устата си. — Тя беше завъртяла главата на баща ти. Истински щастлива двойка — погледна той над рамото ми, като че ли бе видял нещо зад мене. — Леля Изития обаче — усмихна се мрачно — беше нещо съвсем различно. Прав ли съм? Полусестра на баща ти. Сприхавата Изития. С чепат език и тъмна душица. Ти знаеше ли, че се е омъжвала два пъти — смайването ми се понрави много на Ай. — О, да. Първият й мъж бил млад жрец на Амон Ра в Луксор. Починал от треска, или поне така се говори. Има хора, които тогава подшушваха, че някой му е помогнал по пътя към Далечния хоризонт.
— Леля Изития ли?
— В младостта си тя е била момиче от храма, че и още нещо в допълнение. Занимавала се с магии, а придобила умения и в приготовлението на всевъзможни лекарства и отрови. Някои твърдят, че била магьосница, докато други говорят за нея като за гадателка, която правела хороскопи — той ме заобиколи, може би за да провери дали някой не се спотайва в дърветата. Спря зад мене и се доближи, така че устата му остана на десетина сантиметра от ухото ми. И продължи: — Когато се роди принцът, жреците на Амон Ра отидоха при нея и поискаха да направи хороскоп, който да дръпне булото на времето и да им помогне да надникнат в бъдещето… — сърцето ми изтръпна. Ръката на Ай, която се опря на рамото ми, беше студена, а гласът му — дрезгав, но достатъчно силен, сякаш кънтящ през годините, събуждайки кошмари в душата ми на вече голям човек. — Ето, Маху: сам виждаш — все едно че можеше да чете мислите ми, — премеждията и случайностите не идват сами по себе си. Ти се озова в Кап не заради баща ти, а заради леля ти. На младини тя беше хубавелка и предлагаше услуги на други жреци. Говори се, че имала лек дори за мъжко безсилие: Изития беше майсторка от класа.