Спомних си за виковете нощем, както и за загадъчните закачулени посетители в къщата й.
— Изития наистина ли направи хороскоп за принца?
— Разбира се — устата на Ай все още бе съвсем близо до ухото ми. — Навремето тя предсказа, че принцът ще въздаде правда с присъда над другите богове на Египет. Ако всичко бе оставено в ръцете на жреците, принцът щеше да бъде удавен веднага след раждането му. Великолепния бе почти съгласен и това щеше да се случи неминуемо, ако не бяха сестра ми Тийи и закрилата на Онзи, който вижда и чува всичко, сторено потайно.
— А на мене направи ли ми хороскоп?
— Да. Ти се роди почти по едно и също време с принца. Представяш ли си какво стана? Двата хороскопа застанаха един срещу друг, така да се каже: на едно съвсем обикновено дете и на принц с царска кръв в жилите. Жреците го поискаха. Те бяха изненадани, че според Изития твоят живот е неделимо свързан с живота на новородения принц, Смехотворното плашило — произнесе съвсем бавно името му Ай.
— А поискаха ли и моята смърт? — внезапно нахлу кръв в главата ми.
— Разбира се — шепнеше Ай, — но Великолепния се противопостави категорично. Баща ти беше голям воин, а и царица Тийи… — изкикоти се той. — Как да го кажа?… Ами жреците имаха сигурна пряка връзка с ушите на фараона, докато тя се радваше на постоянен контакт с други части на тялото му. Маху, мястото ти в Кап е било винаги осигурено: постъпването, наблюдението и разрешението да служиш на Плашилото. Великолепния е като хипнотизиран. Той иска да разбере дали предсказаното от хороскопа се случва, дали леля ти казва истината — потупа ме по рамото Ай и застана пред мене. — Великолепния даде съгласие да бъде запазен животът и на двама ви, но на леля ти бе забранено да изготвя хороскопи под заплаха от смъртно наказание. Ти беше съвсем мъничък, за да си спомняш: хора от Дома на тайните я отвлякоха посред нощ. Затвориха я в тясно помещение с трупове на заклани животни — сви вежди той. — О, тя престоя шест-седем дни само на твърд хляб и вмирисана вода в една смърдяща яма като предупреждение какво може да й се случи, ако някога наруши декрета на Божествения.
— А мухите? Леля ми мразеше ужасно мухите.
— И ти щеше да ги намразиш — изсмя се Ай, — ако бе престоял в една дупка с рояци мухи, половината от които се разхождат по цялото ти тяло.
— Значи всичко е предопределено, така ли?
Той долови сарказма в гласа ми.
— Маху, ние вярваме ли на такива неща?
Поклатих глава в знак на несъгласие. Ай хвана ръцете ми и наклони леко глава на една страна.
— Наистина те харесвам. Кажи ми истината.
— Надали леля ми е могла да види нещо в бъдещето.
— Как така? — Ай пусна ръцете ми.
— Леля е била омъжена за войник и за жрец на Амон Ра. Като вдовица е обслужвала и други жреци, които идваха да пият от нейната чаша за удоволствия. Още с раждането на Ехнатон жреците застават срещу него, защото го виждат като Божие проклятие с некрасиво лице и недъгаво тяло. Струва ми се, че така се изразяват, нали? Как е възможно подобен принц да бъде представян пред хората? Може ли такъв принц да бъде олицетворение на славата на цял Египет? Как би могъл принцът с грозното лице и деформираното тяло да влезе в светая светих, за да направи жертвоприношение? Затова са искали той да умре, а леля Изития се е обадила в тон с техните желания.
— Много добре — кимна Ай. — А лично ти, Маху?
— Майка ми е починала при раждането ми. Изития я мразеше. Баща ми беше войник и отсъстваше много често по служба. Леля Изития се оказа натоварена с едно ненужно келеме. Желаеше смъртта ми, но се опита да прехвърли отговорността върху други. Тя хвърли семената — свих рамене аз. — И всички знаем какво бе пожънато. Ехнатон бе прокълнат и аз трябва да живея с това проклятие. Така че, когато баща ми умря, Божествения се почувства виновен. Той си спомни за предсказанието и аз влязох в Кап.