Ай отстъпи крачка назад и плесна леко с ръце.
— Много умна приказка, Маху.
— Не е имало никакви предсказания и пророчества — отсякох, извърнах се рязко и плюх. — А само една проклета и злонамерена жена и съучастниците й. Нима не е била арестувана и пратена в Къщата с веригите и в Дома на тайните точно заради това? Божествения е желаел да бъде сигурен, че тя казва истината — изсмях се изведнъж. — Разбира се, че леля Изития е прозряла в бъдещето, но само тогава. При самопризнание за лъжа от нейна страна е щяла да остане в дупката, каквото и да са й обещавали тъмничарите. Било е по-добре да продължава да лъже и да се надява на най-доброто за нея развитие на нещата.
— И с това, драги ми Маху, започва цялата легенда.
— А ти вярваш ли, че Ехнатон ще даде сурова отсъда за другите богове на Египет?
Ай вдигна една гниеща смокиня и я смачка.
— Ето точно толкова важни за мене са и египетските богове. Онова, в което вярвам — взря се той в очите ми с фанатично искрящ поглед, — е славата на Египет заедно с мощта и величието на фараона, както и тропотът в щурма на бойните ни колесници и на маршируващите наши полкове — махна с ръка. — Но в Тива, в Мемфис и във всички големи градове по Нил Египет е приютил в пазвата си една змия: властта на жреците. Властта на храмовете, на тяхното богатство и на лакомията им за още и още блага и охолство — отново се доближи той почти плътно до мене. — Истинската заплаха за Египет не са варварите, които се тълпят по нашите граници, или либийските бедуини, които гледат жадно към нашите градове, петимни за златото ни. Маху, истинският ни враг се е притаил в дома ни: той трябва да бъде пречупен — разпери ръце Ай. — Виж какво прави Божествения — пошепна едва чуто той, — Всеславния. Да, в какво минава времето му? В строеж на нови храмове и възхвала на жреците! Пуснал е разярения лъв до вратата и мисли, че ще задоволи глада му, като му подхвърля късчета месо — поклати глава в знак на несъгласие той. — Лъвът трябва да бъде или прогонен, или убит. Маху — ухили се той, — аз вярвам само в политиката. Моята политика е моя религия. И моята религия е моя политика. А какво е политиката, ако не е непрекъснато преследване на славата и мощта на нашия Дом и на Египетското царство? — потри той длани. — Сега можеш да ме попиташ защо говоря толкова открито и откровено с тебе. Защото, драги ми приятелю, ти и аз сме сродни и близки души. И двамата имаме нужда един от друг. И при кого би могъл да отидеш? При жреците на Амон Ра? При Божествения? При Божия отец Хотеп? Те просто ще изцедят с мъчения от тебе всичко, което знаеш, а после ще те заровят в горещите пясъци. За да те забравят още преди да са започнали да се пълнят устата и ноздрите ти с пясък. Ти си с нас, Маху, но не само защото искаш да бъдеш, а, което е по-важно, защото трябва да си един от нас — стисна ме за рамото той. — А сега ми кажи: за какво е онази военна част около дома на господаря ти? Да ви шпионира ли, да ви пази ли или и двете?
С идването на Нефертити и на хората й настъпи промяна. Почти незабележими отначало, влиянието им започна да се засилва така, както бръшлянът се увива около лозата и се качва все по-високо с пълзящите си пипалца.
Ай се оказа верен съюзник, както и тактичен, но убедителен съветник. Беше най-малко петнайсетина лета по-възрастен от мене, макар че нерядко трябваше едва ли не да се ощипя, за да си дам сметка, че не сме били заедно в Кап. Разбира се, Нефертити остана завинаги като сън в душата ми от мига на появяването й, когато я видях и обикнах. Приех останалите от свитата й заради нея. Основната фигура сред тях беше Нахтмин — полубрат на Ай. Той подал оставка като полкови командир, за да се присъедини към групата на роднините си в Малгата. Строен, немногословен строг мъж, той изпълняваше длъжността на шамбелан и главен домакин на Ай, зает неотлъчно с организирането, ръководенето и надзора над незначителните на пръв поглед неща от живота. От особена важност за него бяха Снефру и личната охрана на Ехнатон. Той и Снефру станаха приятели въпреки голямата разлика в общественото им положение. Благодарение на Нахтмин отрядът на безносите „войничета играчки“, както ги нарече Хоремхеб, се превърна в професионална бойна единица. Той, Снефру и аз преброждахме пущинаците, за да набираме мъже, които или бяха загубили отдавна душите си, или бяха готови да ги продадат. Бяхме като стена, опасала с пръстена си една градина. Ехнатон се намираше в средата й и растеше там като цвете, чиято душа гори с огнен пламък. Разбира се, той и Нефертити се ожениха само след няколко седмици. Съвсем обикновената церемония бе последвана от пищен празничен гуляй под надзора на Ай, на който присъстваха Тийи, престолонаследникът Тутмос, Нахтмин и аз. Подарих на Нефертити алабастрова съдинка с най-скъпата благовонна течност от Кайфие, а на господаря си — чудесен почетен лък.