Нефертити наистина се превърна в господарка на дома. Постоянно питаше за нещо Снефру и прислугата, проверяваше сметките, посещаваше складовете или влизаше в кухните, за да огледа работата на готвачите и помощниците, спечелвайки ги до един с чар и остроумие. Грижеше се за градините; доказа се като познавачка на билковите растения и в крайна сметка стана дворцов лекар и аптекар, макар и без професионалната титла. Проявяваше подчертан интерес към медицината и поддържаше собствени запаси от течни и прахообразни церове. Лекуваше съпруга си, а слуховете бяха верни: наистина познаваше тайните на афродизиаци и на екзотични лекарства за душевни страдания.
Ай беше единственият, който напускаше резиденцията; слизаше често в Тива, за да посети храмовете или да се разходи из пазарищата. Той и полубрат му Нахтмин се срещаха със свои познати, служебни лица и офицери, за да се върнат с всички възможни клюки и слухове. Нерядко Нахтмин беше единственият гост на вечеря, за която принцесата приготвяше сама пикантна и много вкусна храна. Виното не спираше да се лее и ние обсъждахме до зори всичко свързано с Египет — засилващата се мощ на хетите, съюза на Великолепния с митанийския цар Тушрата, размириците в Ханаан и начините за разрешаване на тези смутове. По някое време Ай ни уведоми, че Божествения бил обезпокоен от липсата на адекватна помощ за него, така че изпратил писар с висок ранг. Инети дойде от Дома на живота — имаше изпито лице и едро тяло. Ай бе принуден да го приеме, но всички знаехме, че бе изпратен, за да ни шпионира.
Посещаваше ни и царица Тийи, но вече по-рядко; беше поостаряла, изглеждаше обезпокоена и може би ревнуваше малко заради близостта на Нефертити със сина й. Макар и рядко, ни посещаваше и престолонаследникът Тутмос със свитата си. Той изглеждаше по-добре, макар и все още слаб, леко уморен и с мъчителна кашлица. И той не остана безразличен към очарованието на Нефертити, а завистта към по-малкия му брат беше явна и едва ли не физически осезаема.
Ако между мен и Ехнатон бе настъпило известно охлаждане, Нефертити правеше всичко, за да го компенсира. Често тя избираше мен за разговор за това или онова; красивото й лице бе винаги усмихнато и ведро, а изумително сините й очи преливаха от любопитство, сякаш още не бе взела решение кой наистина съм. Понякога говореше за ранното си детство, за дните й в Ахмин, за това, как я образовал баща й и как също като леля си Тийи била служителка на бога Мин в местния храм. Умееше да опъне лък, знаеше да борави с меч или кама и нерядко ме викаше, за да присъстваме на заниманията на охранителния отряд на принца. От време на време дори искаше да я придружавам при посещения на войсковата част Хонсу, разположена на лагер току до стените около нашия дом. Естествено бе да я посрещат като очакван гост, комуто оказват цялото дължимо внимание. Отначало мислех, че иска да пофлиртува с офицерите, което тя не пропусна да направи, но се оказа, че интересите й са насочени към познанията на командния състав, бойния им опит и боравенето с оръжията — особено масираното струпване на стрелци с лък и ефективното ползване на ескадрони от колесници. Слизахме и по поречието на Нил, където разговаряхме с военните моряци и си спомняхме за делата на великия фараон Яхмос, ползвал шлепове с весла в операциите си срещу хиксосите в Делтата. Душа давах за насладата, която съпътстваше споменатите случаи. Тогава Нефертити ме хващаше за ръката, стискаше я или шепнеше в ухото ми. Нищо не я притесняваше да разказва на Ехнатон за станалото: „как тя и Маху били видени тук или там, като правели това или онова“.
В сезона на перет, около четиринайсет месеца след като тя дойде при нас, ме заболя стомах. Нефертити научила за това и ме потърси. Останах доста изненадан. В гористата местност отвъд Резиденцията бях намерил мъничка дъбрава, където ходех съвсем сам с делвичка вино и малко храна. Седях там и мислех. Спомнях си за Деди и нейната доброта, за дните ми с леля Изития и недоумявах защо баща ми беше толкова хладен в отношенията си с другите. От време на време се опитвах да си представя образа на майка ми, размишлявайки върху думите на Ай. Връщах се през годините към преживяванията ми в Кап и приятелството ми със Собек. Но най-често и повече от всичко се питах къде ли ще ме отведе пътеката, по която бях поел. Засега всичко изглеждаше тихо и спокойно — Ехнатон и съпругата му, вездесъщия Ай, усещането за внимателно премерена бдителност… И в същото време чувствах, че е възможно да сме подготвяни за нещо, но за какво ли?