Спомних си различни сънища: за усещането, че летя или че се нося във въздуха над Нил и наблюдавам корабите, шлеповете и плоскодънките под мене.
— Да, но само насън — признах аз — или след като всичкото вино е било изпито.
— А обичал ли си някога?
— Да, но само веднъж.
Отново улових познатия вече тъжен поглед в очите й.
— И какво стана?
— Нищо — отвърнах объркан и смутен.
Тя отвори кошницата и извади глинен съд с формата на обърнат надолу маков цвят.
— Дошло е от островите, които са много далече в Голямата зелена вода — обясни Нефертити. — Благоуханно питие. Хайде, Маху, не бъди подозрителен. Ще успокои не само корема, но и сърцето, и душата ти.
Тя сипа питието в чашата, а аз го изпих лакомо до дъно. Бях готов да направя всичко, което би поискала. Питието се оказа почти без вкус: сладнеше съвсем леко. Нефертити ме гледаше внимателно през цялото време: лицето й сякаш бе станало още по-красиво, ако това бе възможно, а очите й — по-големи. Имах усещането, че е дошла съвсем близо до мене, а дъхът й стига до лицето ми. По някое време забелязах, че и горската поляна се е променила. Дърветата бяха заживели някакъв друг, различен живот; клоните се простираха надолу, за да ме погалят; дивите цветенца сменяха багрите си, растейки и свивайки се, сякаш дните и сезоните бяха ускорили своя естествен ход, за да съберат тяхното раждане, живот, цъфтеж и смърт в един прекрасен миг. В ушите ми зазвуча възможно най-нежната музика. Почувствах такова щастие, че пожелах да трае вечно. Занизаха се спомени, които идваха и си отиваха. Собек ми се усмихва. Моят господар се навежда през масата и ме храни. Момичетата от храма, които бях любил, се движеха на фона на блестяща цветна завеса. Но над всичко се извиси Нефертити. Тя беше до мене, ръцете й ме обгърнаха, дрехите й се смъкнаха от раменете, а после тя притисна гърдите ми с длани и ръцете й заслизаха бавно към слабините ми, за да влеят в мен най-прекрасното, върховното усещане за удоволствие. Прегърнахме се. Вкусвах лепкавата сладост на гъвкавото й тяло, пленяващо с допира и уханието си. След това тя ме възседна, спусна краката си отстрани и опря ръце на гърдите ми; неповторимата хубост на лицето й остана в рамката на косите, които светеха като огън, а очите й, сини като сапфири, събраха светлината на слънцето. Слушах все по-ниския и по-сладък глас. Дойдоха и други хора. Ай коленичи до нас, за да сподели прегръдката й. Почувствах, че се издигам нагоре и отивам към небето, чийто цвят запрелива от тъмносиньо до огненочервено, а в най-високото се виждаше знакът на Атон. Накрая усетих, че пропадам и потъвам полека в кадифена тъмнина.
Когато се събудих, бях сам. Денят гаснеше. Лежах в тревата, а донесената от Нефертити възглавница беше под главата ми. Мигом си спомних за съня и тромаво се изправих на крака; горската полянка беше празна и притихнала. Чувствах умора и в същото време бях почти свеж. Погледнах надолу по тялото си. Робата ми беше привързана, а сандалите, които бях оставил под близките дървета, си стояха там. Нищо не напомняше за идването на Нефертити: не бе останала и най-малката следа от престоя й тук. Подуших дланите и ръцете си, но не долових никакъв друг мирис освен този на собствената ми пот и сладникавия аромат на масло. Опитвах се да си спомня случилото се тук. Нефертити ми бе дала някаква напитка. Дали не беше сок от маково семе? Нещо, което да ме успокои и приспи. Но какво да кажа за другото, което приличаше на сън… Грабнах възглавницата и се прибрах в покоите си.
Оставих тази възглавница в спалнята си и слязох в залата за приеми. Нефертити и Ай бяха седнали в отсрещния край на помещението с плътно доближени глави и приказваха за нещо с приглушени гласове. И двамата вдигнаха поглед към мен. Нефертити бе прибрала косата си нагоре в красива мрежичка с перли по краищата; на раменете й лежеше бродиран шал.
— Я, Маху, върна ли се? Ти заспа, нали? Така и трябваше. Как е стомахът ти?
— Нищо ми няма, господарке. И съм зверски гладен.
— Добре ли спа?
— Дори сънувах.
— Маху, всички сънуваме. Сънищата могат да ни посочат пътя, който трябва да следва развитието на нещата — тя издържа погледа ми като приятел съзаклятник. — Сготвих нещо специално — добави тя. — Най-добре ще е, ако се преоблечеш.
Любезно и тактично отпращане. Поклоних се и се оттеглих. В спалнята се съблякох и измих, оглеждайки най-внимателно тялото си за някое порязване, знак или следа от случилото се на горската полянка. Накрая опипах чатала си и помирисах пръстите си: долових нещо, с което никога не бях се мазал — аромат на акация, сок от която хесетите ползват, когато искат да намалят силата на мъжката семенна течност.