Възходът на Атон

Девета глава

Йероглифът за „празненство“ — хб/хебд — представлява правоъгълен бокал над друг с окръглена форма.

Военната част Хонсу бе сменена с подразделение от Свещения отряд — ветерани от войсковите части към храмовете в Карнак и Луксор. Подчиняваха се единствено на Рахимере — градоначалника на Тива, а щитовете им бяха украсени със знака на Амон Ра. Рахимере пристигна в двореца на Атон окичен с бляскавите си ланци и огърлици — свидетелство за високия му пост. Беше дребен и си придаваше важност. Господарят ми, Ай, Нефертити, аз и Снефру го посрещнахме. Той влезе тържествено в залата за приеми, заобиколен от свита писари и жреци с бръснати глави. Ехнатон и градоначалникът едва се понасяха. Господарят ми остана безмълвен миг-два, карайки госта да стои очаквателно. Рахимере се покашля нервно и промълви:

— Тук съм…

— Как се осмеляваш! — изплющя като камшик гласът на Ай. — Ти си обикновен простосмъртен в присъствието на царския син! Влизаш тук без дължимото почитание. Бе никакъв дар! И смееш да го безпокоиш!

— Свободен си да си идеш — рече хладно господарят ми — и да дойдеш, когато си припомниш как подобава да се държиш пред Обичния син на Божествения.

Рахимере коленичи, макар и с въздишки и мърморене, а цялата му свита нямаше как да не последва примера му. Той не сведе чело до земята, а само се поклони, треперейки от яд. Видях гневните погледи на хората от свитата му и бях сигурен, че и те чуваха бавното полугласно броене на господаря ми. Той ги остави да чакат, докато стигна до двайсет, и плесна с ръце:

— Станете!

Някои бяха възрастни мъже с пристегнати в кръста снежнобели роби и блестящи служебни огърлици. Те представляваха жреците на Амон — заклетите врагове на Ехнатон, задушаващи се от такава злост, че бяха забравили за правилата на дължимата почит и уважение.

— Ако бях предизвестен за идването ти — отбеляза Ай, — щях да разпоредя гощавка, подобаваща на ранга ти.

— Извинявам се — попи Рахимере потта от челото си, — но въпросът е спешен. Да, трябваше да се изпрати куриер… — погледна той ядно през рамо.

— Какво? За какво става дума? — попита Ай. — Да не е обявена война? Нима либийците вече са в Тива?

— Не, но стрелците ще бъдат оттеглени — измърмори Рахимере, — а и войниците от речната част.

— И това ли е всичко? — седна Ай отдясно на Ехнатон. — Само заради това ли е спешното ти посещение? Да се явите пред нас само защото частите на стрелците трябва да бъдат изтеглени, а заедно с тях и пехотата край кея недалеч от Носа на газелата?

Ехнатон стоеше по царски невъзмутим, а Нефертити небрежно намести цветето в косата си.

— Ами… аз — съвсем се обърка Рахимере — имам още новини: ще ги заменят части от Свещения отряд.

Ехнатон се разсмя. Нефертити се изкикоти. Ай цъкна с език и поклати неодобрително глава. В тъмните очи на Рахимере отново пламна гняв и давейки се от злоба, той добави:

— О, да, още нещо! Командващите офицери — плъзна към мен поглед — ще изпълняват заповедите на бивши чеда на Кап. Нали знаете кои са?

— Ами да, наши добри приятели — плесна Ехнатон като дете. — Хоремхеб и Рамзес.

— Хюйи ще им бъде писар. Пентжу ще е лекар, а Мерире ще е капелан — усмихна се престорено Рахимере. — Решихме, че ще е най-добре, ако предишните ви приятели… — думите му увиснаха във въздуха.

— Ме пазят! — кресна грубо Ехнатон. — Защо са тук: да ме пазят, да ме защитават или да ме шпионират?

— Ваше превъзходителство — не се сдържа Рахимере, — Божествения…

— Да живее вечно — преля от сарказъм гласът на Ехнатон.

— Божествения желае да бъдеш защитен и в безопасност: да си близо до сърцето му, където държи по-големия ти брат.

Рахимере постигна своето — Ехнатон можеше да разиграва всякакъв театър, ала всички знаеха, че истинската сила е на страната на Тутмос — престолонаследника.

— Има ли още нещо? — той откъсна зърно от чепката пред него и без да изчака отговор, подхвърли зърното в устата си, обърна се и удари рязко възглавниците, сякаш не бяха наредени удобно. — Нещо друго? — извика, обърнал гръб към Рахимере. После срещна погледа ми и ми намигна.

— Божествения изпраща поздравите и благопожеланията си.

— Не забравяй да му предадеш с благодарност и моите — извърна се Ехнатон, взе съдина с грозде и я поднесе на Нефертити, а после и на Ай, преди да погледне към госта: — Още ли си тук? Може да се оттеглиш.