— Тези думи твои ли са, или повтаряш нещо, което си чул в Дома на тайните?
Майа затвори ветрилото с плясък и го върна в кесията. После кимна към покритото с лотоси Езеро на чистотата, което проблясваше на лунната светлина.
— Маху, има ли тук някой, който те охранява? Пак ли ще се наложи да плувам?
— Не — тупнах го по рамото и кимнах да продължим напред. — Имри и кушитските му шпиони работеха ли за Дома на тайните?
— Не знам. Може и да са шпионирали, но не и за Дома на тайните. Не са донасяли нищо на Хотеп — замълча за миг. Ухили се, че съм изненадан: — О, да, Павиане. Имри и другарите му може и да са шпионирали, но за кого? — присви кокетно рамене той. — Наистина не знам. Кажи ми, убити ли са?
— Бяха шпиони.
— Не отричам. Но все пак трябва да се запиташ: за кого са работели?
Сподавих паническия страх, бликнал внезапно в мен.
— А леля Изития? Получи ли бележката ми?
— О, да. Леля Изития — измърмори Майа — е изключително интересен случай. Бившата майсторка на хороскопи, на която вече е забранено да ги прави. Маху, роднината ти наистина е интересен човек. Може да е спряла да се занимава с хороскопи, но ръката й борави умело с бича — примига той и добави: — Истински специалист и причинител на сладка болка.
— Какво искаш да кажеш?
Майа притули уста с ръка и се изсмя:
— Много добре знаеш за какво говоря. Да не би да си въобразяваш, че са те взели в Кап заради черните ти очи и специалното ти потекло? Да, познавам добре досието ти, както и нейното. Изития е имала цял куп основания да освободи пътя си от тебе. Тя все още се радва на благоразположението и закрилата на Божествения. Продължава да обучава някои от второстепенните наложници в похвати и умения в любовното изкуство.
— Възможно ли е тя да е научила за Собек?
— Защо пък не.
Почесах се по бузата.
— Добре. Приемаме, че леля Изития е искала да се отърве от моя милост, защото е мразела както майка ми, така и мен; приемала ме е като ненужно бреме, като пречка за съкровените й въжделения. Прав ли съм?
— Напълно — превзето се усмихна Майа.
— А сега как стоят нещата? — попитах тихо.
— Леля ти се радва на специална закрила и на високопоставени приятели сред жреците на Амон Ра. А ти, Маху — попита почти подигравателно, — не я ли посещаваш?
— Знаеш, че не, знаеш също и защо. Вече цяла година — ударих го съвсем леко под брадичката. — Кажи ми, хубавецо: Имри ходил ли е някога при нея?
— Може би — усмихна се Майа, — но е посещавал и престолонаследника Тутмос.
— Явно нещата опират до Тутмос — усмихнах се.
Майа отстъпи, за да скрие лицето си в тъмното.
— Да, Маху. Вече знаеш истината: братът на твоя принц е много уплашен.
— От какво?
— От приказките, които се носят — хвърли бърз поглед към нощното небе Майа. — Че брат му, Смехотворното плашило, е бил докоснат от боговете и те са го предопределили за някаква специална задача. Бракът му с хубавицата… о, тя наистина е изключителна жена — произнесе унесено Майа, — с червеникавата си коса и светлосините си очи, толкова необичайни за Египет цветове… Разправят, че родът й бил от потомци на бедуини…
— Та кой ли е чист египтянин? — прекъснах го аз. — Добре, кажи ми какво се знае в Дома на тайните за принцеса Нефертити и за коварния й баща?
Майа стана сериозен.
— Съвсем малко. Били са държани на скрито като стрели в колчан.
— А кой ги е крил?
— Великата царица Тийи.
— И с каква цел?
— Ами — въздъхна той — вече е очевидно. За принцесата не знаем нищо. В досието на Ай е отбелязано, че е много добър администратор и умел водач на поделение от бойни колесници — удари се Майа по обутия си със сандал крак и се обърна, сякаш се готвеше да си тръгне.
Хванах го за ръката и рекох:
— А защо продължавате да следите леля ми Изития? Да, знам за хороскопите, а също за престоя й в Дома на тайните.
Майа пристъпи толкова близо до мен, че ме заля със силния аромат на предпочитаното си благоухание.
— Тя е замесена в нещо, което е още по-страшно — прошепна той. — От време на време Божествения го преследват съмнения, че твоят господар, Плашилото, не му е син — той вдигна пръстите, за да не го прекъсна. — Защото просто не може да повярва, че е баща на подобно изчадие.