— Слънцето ще грее силно — го предупреди тя, — затова се опитай да вървиш без сандали. Прехвърляй тежестта на тялото си върху бастуна, който ти подари Ай. Не поглеждай нито вляво, нито вдясно. И внимавай: не реагирай на нищо.
— На кое нищо по-точно? — попита тихо Ехнатон.
Нефертити отклони поглед и измърмори:
— На което и да е.
Тя ме поведе със себе си в градината, където заснова напред-назад, разтърсвана от бяс. Приличаше на Бастет — богинята котка, която се движи винаги сама. Не спря да крачи насам-натам, от време на време разпервайки ръце с непрекъснато движещи се пръсти, чиито къносани нокти святкаха като острите окончания по лапите на разярен леопард. По бързината и силата на дишането й проследих как постепенно и бавно се уталожва много силният гняв, който я душеше. Когато най-после се овладя достатъчно, застана пред мен с притиснат до устата ми пръст и втренчи в мен леденостуден поглед:
— Маху, този път внимавай особено много. Обичният ми е в твоите ръце.
Показах се в най-добрата си светлина или поне се опитах. Празникът на Опет представляваше продължителна поредица от чествания, при които Амон Ра, съпругата му Мут и синът им Хонсу се вземаха от притъмнените олтари в Карнак, пренасяха се до големия крайбрежен храм в Луксор и се връщаха обратно. Шествията минаваха както по сушата, така и по реката. Разкошно боядисаните царски плавателни съдове с резбовани по носа им глави на ястреби пореха водата бавно и тържествено, заобиколени от безчислен брой по-малки кораби и лодки. През нощта се редяха приеми, пиршества и жертвоприношения, а при изгрев пак се подемаха парадът на военните части и тържествените шествия на жреците. Истински празник от цветове, музика, танци и ядене и пиене, които оставяха без сили и най-опитните царедворци.
Ако целта бе Ехнатон да се умори и да рухне, то тя не бе постигната — господарят ми се справи изключително добре за тромавото си тяло, а усмивката не слезе нито за миг от лицето му. Нефертити го бе подготвила много добре, а и ние с Ай неотлъчно бяхме до него. Дворцовите сановници и всевъзможните лакеи, чиято грубост бе прикрита зад маската на студена учтивост, не престанаха да се опитват да ни разделят при всяка появила се възможност. На вечерните пиршества Ехнатон седеше близо до баща си, но Великолепния нито веднъж не го погледна и не го удостои и с дума за разлика от Тутмос и сестрите му, към които проявяваше нежна грижа и пределна благосклонност. На най-голям дял от бащиното внимание се радваше четиринайсетгодишната черноока хубавелка Ситамон — дребна като майка си, облечена с плътно прилепнала по тялото й роба. На едно от празничните угощения дори й бе позволено да седне в скута на баща си с облегната на гърдите му глава, а той слагаше в устата й лакомства.
Ехнатон не се оплака нито веднъж. Нощно време често се опитвахме да го заговорим или да го разсеем, но той неизменно се усмихваше и поклащаше отрицателно глава. Само веднъж си позволи известна проява на чувства, цитирайки няколко стиха:
Очевидно бе допил горчивата си чаша с настъпващия край на празника, отбелязан с тържествената процесия от Луксор до Карнак. Най-после излязохме от широката улица с дългата редица сфинксове с непроницаеми лица; от там поехме по алеята към храма. Минахме покрай езера с блестяща повърхност и прекосихме вътрешен двор със статуите на Сехмет — богинята с лъвска глава, която разкъсва и поглъща първите люде. Съвсем скоро щяхме да влезем в Големия храм на Карнак. Обадиха се тръби и рогове; знамената над портите плющяха и се мятаха като уловени птици. Огромните бронзирани порти от ливански кедър се отвориха и влязохме в свещеното оградено място на Амон Ра — обширен парк от гранит и камък с храмове, колонади, статуи и обелиски. Шествието спря в централния вътрешен двор. Свалиха величествения царски паланкин на земята посред рояк от бръснати глави на жреци, пазители на тайни, четци, разпоредители и всичките им помощници. Зазвучаха тръби, задумкаха барабани и по стъпалата откъм храма слязоха музиканти и танцьорки, за да поздравят госта. Аменофис остана в паланкина, а първият солист на хора монотонно запя хвалебствен химн за прослава на фараона. Хорът поде думите на солиста: