Химнът свърши и Аменофис трябваше да отговори според протокола на официалната церемония. Той обаче се извърна и пошепна нещо на един от глашатаите си. Мъжът пристъпи към Шишнак — върховния жрец на Амон, и му предаде волята на фараона. Шишнак се поклони пред царския паланкин и в този миг наоколо се разнесоха сподавени въздишки. Проследих погледите и вдигнах очи: три черни гарвана кръжаха над вътрешния двор, а всички знаеха много добре, че тези птици са вестители на злото. Една кацна върху главата на една статуя, а другите две се приземиха наблизо — като прокобни вестоносци на предстоящо бедствие. Притича жрец с размахано ветрило и птиците отлетяха, раздирайки въздуха с отвратителния си грак. Ай бе напрегнат до краен предел и измърмори съвсем тихо нещо. Шишнак се извърна и обяви с висок глас, необезпокояван ни най-малко от току-що случилото се:
— Божествения ще влезе в свещения храм на своя баща, а благодарствената реч ще поднесе обичният му син принц Аменофис.
Тогава за пръв и последен път чух официално да се произнесе името на моя господар. Съобщението на вестителя бе посрещнато с изненадани възгласи. Ай ругаеше съвсем тихо:
— Първо птиците прокобници, а сега и това. Та Ехнатон изобщо не е подготвен: ще се притесни и ще започне да заеква… — понечих да мина напред, но Ай ме стисна за ръката и изсъска: — Не прави глупости. Пуснаха ни тук само по височайше благоволение!
Великолепния бе подготвил капан и тикна в него собствения си син. Изведе го да се движи неловко и мъчително пред тълпата, погрижи се влизането му в храма да съвпадне с появата на онези птици, а сега го остави — съвсем изненадващо — да говори на публично място, да произнесе реч в присъствието на самия фараон и на цялата властваща върхушка на Египет. Ехнатон се опря на бастуна, прехвърляйки там цялата тежест на тялото си. Позата му ми каза всичко за сковалото го напрежение, но само след миг той се извърна и се загледа в слънцето. Лицето му бе абсолютно спокойно, озарено от онази смайваща усмивка, която можеше да заплени човек и да го обезоръжи напълно.
— Всички уши слушат — разнесе се като барабанен бой през вътрешния двор гласът на върховния жрец — словото на сина на Великолепния. Всички сърца тръпнат радостно заради височайшето благоволение, оказано на този син на фараона.
В отговор зазвуча гласът на моя господар — ясен и отривист, тръпнещ и вибриращ във въздуха като гласна тръба:
Господарят ми направи съвсем кратка пауза, след което продължи възхвалата си със своя химн. Очевидно до съзнанието му не бяха стигнали понеслите се шумни ахкания и възклицания.
Господарят ми млъкна. Жреците на Амон стояха със зяпнали уста. Дори Шишнак се бе вцепенил като ударен от гръм. Пламна оживен разговор между фараона и глашатая. Разнесе се тръбен вой и фараонът слезе от трона с помощта на двамина от помощниците си. Придружен от царица Тийи и от върховния жрец, Божествения прекоси вътрешния двор и се изкачи по стъпалата към свещения храм. Едва там, озовал се в компанията на своите богове, щеше да даде воля на гнева си, предизвикан от нахалството на уродливия му син, дръзнал да възхвалява странния си бог Атон в самото сърце на храма на Амон Ра. А всички трябваше да чакат кротко и търпеливо.
Хвърлих бърз поглед към Ай; по лицето му нямаше и следа от някакви емоции, но очите му светеха; очевидно бе развеселен от случилото се. Останалите официални лица се раздвижиха и започнаха да разговарят помежду си, докато господарят ми не помръдна от мястото си, обърнал с блажена усмивка лицето си към слънцето.