Загледах го с невярващ поглед, но той така и не забеляза нищо. Не знаех абсолютно нищо за странното му богопознание. Дори когато се върнах в мислите си към онова, което Тийи бе споделила с мен, не успях да стигна до нищо определено. Какво ли искаше да ми каже господарят? Че се прекланя пред Невидим бог, чиято мощ бе намерила символичен израз в Слънчевия диск? Ехнатон гребна с ръка малко пясък, камъчета и мидени черупчици и ги пусна да изтекат между разтворените му пръсти. После стана и тръгна навътре в сушата с Нефертити. До брега стигнаха викове от военния кораб. Ехнатон се обърна рязко и се отправи с широка крачка в обратната посока; бастунът му потропваше по каменистата почва и дрехите му се развяваха, докато размахваше ръце с отривисти жестове.
— Назад! — завика той. — Останете на борда! Не мърсете тази свещена земя, защото аз съм благословен от моя Отец. Той ме е благословил за нея и ще го стори отново — той се качи върху една скала и тромавото му тяло се очерта на фона на притъмняващото небе, а лицето му се къпеше в последните светлини на скриващото се слънце.
— Махайте се. Не смейте да стъпвате по свещената земя!
Ай повтори заповедта да не се слиза от кораба и озапти протестните възгласи на съгледвачите ни. Само неколцина от прислугата слязоха на брега и се заловиха да разпъват шатри, да събират дърва за огън и да приготвят храна. Слънцето залезе и върху равнинния терен падна тъмнината, прокъсана само от светлината на нашия огън.
Ехнатон ни разбуди дълго преди съмване. Беше ми доста студено. На открито въздухът щипеше неприятно. Само слабото още сияние отвъд линията на планинската верига показваше, че денят предстои. Ехнатон приличаше на възбудено дете, сновейки напред-назад, докато Ай и Нефертити подреждаха одеяла и възглавници. Най-после всичко бе готово. Ехнатон коленичи, а Ай и Нефертити застанаха от лявата и от дясната му страна. Аз приседнах с кръстосани крака на определената за мен възглавница. Нефертити стана, отиде до шатрата и донесе три гърненца с горящ тамян. Постави по едно пред Ай, Ехнатон и себе си. Ехнатон измърмори нещо, изпаднал в екстаз, и после подхвана монотонно:
— Нещо прекрасно за теб ще направя! — завърши той и се поклони, последван от Нефертити и Ай, които притиснаха чело в земята. Слънчевият диск се откъсна от планините и се заизкачва по небето, като променяше всичко във въздуха и по земята с горящия си пламък от светлина и величие. Тогава господарят ми се изправи с блажена усмивка на лицето: — Маху, слез до водата. Предай на другите, че вече могат да напуснат корабите.
Всички от „Ослепителна мощ на Атон“ слязоха на брега и поеха с тромава крачка нагоре. Хоремхеб и Рамзес бяха ядосани, но гневът им бе примесен с нескрито любопитство. Всички, които бяха станали свидетели на драматичното посрещане на изгрева, ме заляха с въпроси. Защо това място било свещено?
— Не знам.
— Сигурен ли си? — настоя Рамзес. — В Източната пустиня сигурно има и други места, където слънцето изгрява впечатляващо…
Завъртях с неясен жест глава и се отдалечих.
— Любопитстват, нали? — посрещна ме Ай, все още накокошинен от студа, с наметнат на раменете шал.
— Остави тях — отвърнах рязко. — Аз съм любопитният.
— Тук е свято място — изгледа ме продължително Ай изпод полуспуснати клепачи.