— Трябва веднага да се измъкваме — настояха ловците. — Вече е раздразнена и няма да ни търпи.
Лъвицата се върна при газелчето, близна го и го побутна успокояващо с муцуната си. После вдигна глава и закова кехлибарените си очи право в нас. Ловците вече бяха поели обратно. Ай ме хвана за лакътя и също се оттеглихме.
Ехнатон преливаше от доволство от това, което бе видял току-що; той бързаше с широки крачки начело заедно с Нефертити, сякаш забравил за сакатостта си, размахвайки своя жезъл бастун така, както войник размахва меча си. Беше прегърнал съпругата си с едната ръка и й шепнеше нещо в ухото. В същото време Ай не спря да разпитва ловците. Той не знаеше дали да вярва на очите си, докато Хоремхеб и Рамзес направо попитаха дали не е нещо, приготвено специално за случая.
— Виждали ли сте досега подобно чудо?
По-възрастният ловец, който беше посивял ветеран, поклати глава:
— Никога, господарю.
— Ти си кушит, нали? — запита го Ай.
— Майка ми беше от Куш, а баща ми — земеделец в Черните земи.
— Чувал ли си някога подобна история? — настойчиво се включи и Рамзес.
— Да, слушал съм да разказват, че големите котки можели да се държат с други животинчета като с лъвче, но никога не съм вярвал на тези приказки.
— Може и да е вярно — обиколи с поглед околността другият ловец. — Възможно е и да има обяснение. Например ако лъвицата е загубила по някакъв начин малкото си. Възможно е дори да се е нахранила с майката на газелчето, а то, заблуденото, е тръгнало след нея… — ловецът преметна лъка си през рамо. — Ах, забравих да прибера пясъчните пъдпъдъци! Нищо, ще ги оставим на лъвицата. Заслужи си ги.
Късно следобед напуснахме необикновения пустинен залив и поехме по Нил. Ехнатон застана на носа и не откъсна поглед от мястото, докато то не изчезна зад оголените скални блокове и плътните групички палмови дървета. А когато заливът се скри, той остана с наведена глава и дори не прикри сълзите си; после стисна ръката на Нефертити и двамата се прибраха в кабината си.
Вестта за необикновеното съжителство на лъвицата и газелчето бързо плъзна сред екипажа, подхранвайки общото любопитство за целта на пътуването ни. Някои говореха, че са видели и други, не по-малко любопитни знамения. Хоремхеб и Рамзес изглеждаха направо объркани. Докато Ай само поклащаше глава.
— Някои неща могат да бъдат обяснени — поверително ми рече той, — докато други остават неясни. Принцът вярва, че е било поличба; ще е най-добре, ако приемем, че е така.
Пътуването ни до Тива мина спокойно. Развличахме се с гледките по двата бряга, както и с променящия се поток на живота в голямата река. По изгрев и по залез гледахме откритите рибарски лодки и огромните им мрежи, както и ловците из обраслите с тръстика брегове. В студените часове на деня се любувахме на светлата позлата и ярките цветове на корабите в играещата водна повърхност. Минахме покрай Дендера и продължихме надолу по реката покрай тъмнеещата верига на планините в пустинята, която все по-често отстъпваше пред широките участъци обработваема земя, засадени с типичните за Египет палмови, акациеви и смокинови дървета. От време на време зървахме посребрените и позлатените върхове на високите пилони, както и на обелиските и храмовите корнизи, както и част от покривите на сградите в Луксор, Тива и Карнак. Проправяхме си внимателно път сред различните флотилии, които плаваха нагоре-надолу по Нил и напряко до и от Некропола. Най-после се вмъкнахме в нашия кей, задръстен от прислугата, дошла да ни поздрави с добре дошли.
Наистина бе странно да се озовем обратно в двореца на Атон. По-късно същия ден Ехнатон и Нефертити ни поканиха с Ай на великолепно, но строго лично пиршество; разположихме се в самото дъно на залата за приеми върху малката платформа зад плътни завеси. Снефру остана на стража, а после сам донесе храната — подноси с току-що приготвено месо и мек хляб, чинии със зеленчуци и неголеми съдове със сос; приехме всичко с голямо облекчение след коравия хляб и сухото осолено месо, което ни поднасяха на борда.