Ехнатон бе безкрайно доволен. Отново и отново припомняше „знамението“ за лъвицата и газелчето. Лицето му светна и очите му заблестяха, когато заговори за плановете си за построяване на нов град и за строежа на храмове, отворени за слънцето. Питах се дали Тийи бе организирала пътуването, за да разсее сина си. Или тя и съпругът й се бяха сговорили в царския двор да дадат урок на своя непокорник? Дали Ехнатон щеше да напусне като изгнаник Малгата и Града на скиптъра, за да се окаже в някой самотен преден пост, където в самота да се наслаждава на чудатите си религиозни копнения? Нефертити изглеждаше изпълнена със същия ентусиазъм. Трудно можех да си представя жена като нея, без да споменаваме баща й Ай, да бъде изгонена от центъра на властта. Привършвахме с храненето, когато пристигна царски пратеник. Бе облечен в бяло, със златна панделка на главата и носеше бяла служебна палка в лявата ръка и папирусен свитък в дясната. Снефру го въведе в залата за приеми. Мъжът коленичи пред високото място в дъното и подаде свитъка. Ай го разви; папирусът бе белязан с издутината на царския картуш — личния печат на фараона. Ай се запозна внимателно със съдържанието му и погледна с безпокойство към Ехнатон:
— Повикване от баща ти. Утре следобед да отидеш с брат си, престолонаследника Тутмос, в светая светих на храма на Амон Ра в Карнак.
Цялото удоволствие от лицето на Ехнатон изчезна.
— За бдението — пошепна едва чуто той. — Ще трябва да стоим цели четири дни пред култовата ниша на този ужасен демон и да засвидетелстваме предаността и благоговението си към бога на Тива — той се облегна на стената със светнали от напрежение очи. Дишаше тежко и пресекливо, сякаш току-що бе спрял след дълго бягане.
Ай нареди на вестителя да се оттегли. Лицето на Ехнатон доби противно изражение — със силно изпъкнали очи и непрекъснато мърдащи устни, които обаче нито изговаряха нещо, нито издаваха звук. Нефертити направи опит да го успокои, но той отблъсна ръката й. После понечи да стане, но залитна. Грабна бастуна си и помете подносите, чиниите, малките и големите чаши и алабастровите маслени лампи от масата. Полуприклекнал, продължи да удря по акациевите плотове, оставяйки дълбоки белези; гневът изкривяваше лицето му — устните му побеляха, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си, а гърдите му продължиха да се издуват. Добре омаслената му и ароматизирана перука се килна встрани. Ехнатон я хвърли върху мен и продължи да нанася удари с бастуна си, бълвайки ругатня след ругатня. Ай остана прав, наблюдавайки го. Нефертити се бе прилепила до стената уплашена, но го гледаше внимателно. Най-после Ехнатон хвърли бастуна, обърна се настрани, положи глава в скута на съпругата си и подви колене като малко дете, насочвайки пръстите на едната си ръка към устата. Нефертити започна да го гали по бузата, говорейки му на език, който не разбирах; меко произнесените думи следваха ритмичните движения на ръцете й. Тя погледна към Ай и направи жест с глава. Ай излезе веднага и се върна с голяма чаша с вино. Снефру стоеше прав до вратата изумен. Ай подаде чашата на Нефертити, която започна да увещава съпруга си да изпие виното; помогна му да седне и задържа чашата, докато той я сграбчи с две ръце и изпи лакомо съдържанието й; лицето му се отпусна, а в очите му се бе настанил силен страх.
— Изчезвай — прошепна ми Ай. — Изчезвай и никога не споделяй какво видя току-що. Отведи и Снефру.
Мигом избутах Снефру в студената нощ и затворих вратата след себе си.
— Какво беше това? — попита Снефру.
— Божествен бяс.
Той си тръгна, но почти веднага се върна:
— Господарю, в нощта след връщането ви се получи съобщение за теб.
— Съобщение ли? Няма кой да изпраща вести на Маху. Не може да е от леля Изития. Къде е съобщението?
— Донесе го някакъв продавач на амулети. Само няколко реда: „Да живеем и да обичаме“ — Снефру потри белега си, където някога бе имало нос. — Да, точно така: „Да живеем и да обичаме. Слънцето залязва и слънцето изгрява“ — сви рамене и разпери ръце.
Сърцето ми заудря по-бързо.
— А нещо друго?
— Продавачът каза, че идва от малката винарна в началото на Грънчарската улица. Господарю, знаеш ли за какво става дума?
Поклатих глава и си тръгнах. Разбира се, че знаех! Собек се бе върнал в Тива и искаше да ме види.