Единадесета глава
Следобеда на следващия ден Ехнатон напусна двореца с бледо лице и тревога в очите. Бе заобиколен от бръснати глави от храма на Амон и ескортиран от стража, вдигнала високо златната глава на овена символ на техния бог. Господарят ми се бе успокоил напълно. Нефертити бе положила необходимите грижи, а посред нощ повикаха и Пентжу, който провери общото му състояние и му даде течно лекарство за спокоен сън. Не бе позволено никому да го придружи; дори Хоремхеб и Рамзес получиха заповед да останат по местата си, когато господарят ми бе съпроводен до чакащия кораб — навяващ печал черен плавателен съд с изображение на овнешка глава на носа и резбована лицева част на чакал на кърмата. Домът ни сякаш остана без душа, след като Ехнатон потегли. Някаква смразяваща тишина ни принуди с Ай и Нефертити да излезем в градината, където седнахме в сянката на финиковите палми. Снефру обикаляше около нас с изтеглен меч и зорък поглед срещу евентуални подслушвачи, пропъждайки грубо слугите, тръгнали към нас. Самоувереността на Ай бе сериозно разклатена. Той призна, че жреците на Амон са реагирали по-бързо и по-безцеремонно в сравнение с неговите предположения.
— Подобно повикване от най-високо място — поклати глава той — не може да бъде пренебрегнато.
— Нищо не му пречеше да се престори на болен.
— Дъще, пак щяха да го отведат.
— Защо?
— Под предлог — въздъхна Ай, — че трябва да се запознае с Бога.
— А каква е истинската причина?
Ай ме погледна:
— Маху, нещо си се умълчал. Ще може ли ученикът да отговори по-добре от учителя?
— Да — доближи се Нефертити и дъхът й ме облъхна, благоуханието й загъделичка ноздрите ми, а ръцете й се допряха до моите.
— Причините са две.
— Е, и? — попита Ай.
— Да пречупят волята му.
— Никога — разшириха се зениците на Нефертити.
— И да го убият.
Нефертити наведе глава и изстена сърцераздирателно. Но когато вдигна поглед, в очите й пламтеше лудешки гняв. Протегна ръка и ноктите й замалко да издерат бузите ми, но баща й я хвана за китката.
— Сигурен ли си, Маху?
— Да, убеден съм. Принцът не може да бъде обуздан и принуден да замълчи. Той държи на своето и се покланя на нов бог.
— Когото почита и баща му — отсече Ай.
— Само привидно — възразих. — За политическо равновесие срещу войнството на Амон и заради настойчивите искания на царица Тийи. Египет има много богове — продължих. — Амон не възразява, докато никой и нищо не оспорва върховенството и монопола му върху богатствата и властта.
— Но нашият принц не е наследник на престола!
— Би могъл да стане.
Градината бе притихнала; чуваше се само призивният вик на една гълъбица.
— Какво те кара да мислиш така? — запита Ай.
— Тутмос храчи кръв.
— Това още нищо не значи…
— По принцип да, но не и на такава млада възраст. Дори да доживее да празнува милион годишнини, дано боговете се погрижат — допълних подигравателно, — като същото важи и за нашия принц, помислете сами: какво ще стане, ако в бъдеще, когато ще царува един боледуващ фараон, брат му Ехнатон се изтегли от Тива и основе съперничещ царски двор и храм на нова религия?
— Много добре — тихо изрече Ай. — Първокласен ученик, който е достоен да бъде учител. Маху, наистина разсъждаваш правилно.
— Продължавай, Маху — гневът на Нефертити бе отминал и сега ме гледаше с любопитство. — Хайде, какво още — настоя.
— Ако нашият принц умре, няма никаква опасност от разделение, както и никакво противоборство…
— Но ако умре и Тутмос? — попита Ай.
— Великолепния има дъщеря — засмях се. — Шишнак или някой друг може да се ожени за нея. Няма да бъде първата династична промяна в Египет — погледнах към градината и добавих: — И ако това се случи, ние ще придружим господаря си по пътя му към Далечния хоризонт. Нито един от намиращите се сега тук няма да остане жив.
— Царица Тийи ще се противопостави — заяви Нефертити.
— Без подкрепата на своя съпруг и на синовете си ли? Възможно ли е да не се знае, че жреците на Амон виждат в царица Тийи първопричината за своенравието на втория й син?
— Добре, но какво може да се направи?
— Нищо — отговорих. — Това е самото око на бурята. Нашият принц е в ръцете на своя бог.
— А как биха обяснили евентуалната му смърт? — запита Нефертити.
— Много просто, с нелеп нещастен случай. Всички си спомнят за гарваните, прелетели над храма на Амон, както и за така нареченото богохулство на принца в химна за Атон, изпълнен на подобно свято място! Бръснатите глави на Амон ще настояват, че смъртта на Ехнатон е дошла като наказание от техния бог, както и като доказателство за върховната роля на Амон. Целта им е не да отрежат цвете или да окастрят клоните, а да ударят смъртоносно в самите корени.