— Такава ли е била целта? — неволно се търкулна въпросът от устата ми.
— Да — отговори Тийи. — Но в последния момент Божествения не позволи на Ехнатон да се присъедини към вас. По негова преценка този дом бе възможно най-близкото и подходящо място.
Обърнах се към Майа:
— А ти какво научи?
— Имам двама шпиони в храма на Амон — провлече той отговора си с насмешка. — Жрец четец и послушник, който помага за прането — Ай се изсмя подигравателно, но Майа не му обърна внимание. — Рано тази сутрин ми съобщиха, че са намерили Тутмос в изключително тежко състояние в спалнята му.
— А къде е бил…?
— Ехнатон ли? — завъртя очи Майа. — Недалече. Очевидно Тутмос наистина се е почувствал зле и се е върнал в спалнята си отвъд централния вътрешен двор. Един от слугите вдигнал тревога. Някакъв жрец се опитал да предупреди господаря ти, че брат му бере душа, ала принцът отказал да напусне покоите си, защото се боял за живота си. Убеден бил, че има заговор срещу него и че целта е да го убият.
Веднага си представих Ехнатон — свит и треперещ от страх в онези тъмни пътеки между молитвените места в храма, заобиколен от враговете си като от глутница побеснели кучета.
— Ай, защо не изпратим брат ти Нахтмин да уведоми Божествения за станалото? — попитах, но царицата ме прекъсна:
— Съпругът ми сигурно вече е съвсем пиян! А и още никой друг не знае, защото, ако разберат — очите й се напълниха със сълзи, — може да се осмелят и да ударят…
— В самия корен — довърши фразата й Ай.
— Ако Божествения знае — съгласи се Майа, — самият той може да реши да отсече както корена, така и клона.
— Какво предлагаш? — го попитах.
Майа ми отговори с безизразен поглед. Останалите също мълчаха. Спомних си за разговора ми със Собек за леля Изития.
— Може би трябва… — започнах.
— Направо е наложително — поправи ме Ай.
— … да ударим веднага — довърших. — Има мигове, не по-дълги от един удар на сърцето, в които печелиш или губиш всичко — Нефертити ме изгледа с пламнал поглед. Загърбих всякаква предпазливост и предложих: — Нека ида в храма на Амон. Хоремхеб и Рамзес ще ме придружат като стража. Бръснатите глави не ги познават. Ще видят само онова, което очакват да се появи пред тях: двама офицери от Свещения отряд. Хюйи е царски писар, а Мерире — жрец в нейния параклис — посочих към Нефертити, — докато Пентжу е личният й лекар от царския Дом на живота. Точно така — плеснах с ръце и продължих: — Всички ще се представим като изпълнители на заръка на Великата царица. Хоремхеб и останалите са изпратени, за да ни шпионират; нека обърнем собствените им оръжия срещу тях.
По красивото лице на Нефертити припламна огънят на надеждата.
— Ще сложа своя печат на документа — намеси се Тийи. — Ще подготвя пропуските и ще напиша искане, в което ще настоявам емисарите ми да видят сина ми.
— И двамата — бързо я поправих.
— Да, точно така — кимна разсеяно тя.
— Ами ако откажат? — попита Ай. — Ако жреците възразят?
— Рано или късно — отговорих аз — както вестта за заболяването на Тутмос, така и новината за поисканото убежище от моя господар ще стигнат до всички.
Млъкнах и отстъпих встрани. Имаше нещо, което не се връзваше. Престолонаследникът Тутмос беше в много тежко състояние в храма на Амон, но Тийи не показваше особена загриженост. Мислите на всички бяха насочени към Ехнатон.
— Тутмос — заявих ясно — вече е мъртъв, нали?
Царицата ме изгледа, а сетне приближи до мен:
— Маху, обичам и двамата си синове, но Тутмос е обречен. Знам го и аз, знаят го и останалите. Наясно съм с всички симптоми вече цели седем години. Той храчи кръв. Няма лекар, който може да го спаси. Така е. Навярно точно така е станало и сега: тежък пристъп с вътрешен кръвоизлив. Ако Бог е милостив, ще мога да спася другия си син. Съдбата му е отредила важен път… — трепна гласът й. — Моля те — Великата царица сграбчи ръката ми: — Моля те, помогни ми!
— А другите? — запита Ай. — Ако откажат?
— Да ги поканим на среща — предложих дръзко, — за да разберем дали ще се съгласят.
Предложението ми бе прието. Ай се поопъна, а завистта му към мен бе очевидна, но Нефертити, явно забравила за страховете си, го отведе встрани и започна да го успокоява. Когато Снефру се върна с Хоремхеб, Рамзес, Хюйи и Пентжу, Ай беше вече напълно съгласен. Разбира се, Майа се покри под претекст, че ще е най-добре, ако другарите му не го видят тук. Всякакво недоволство и протести за безпокойството в късния час замряха още с влизането им в залата, когато царица Тийи ги поздрави учтиво.