Пренесоха трупа на престолонаследника Тутмос в Некропола, за да го подготвят, преди да влезе в царския мавзолей на баща си. Пазителят на тайните на Анубис очисти младото му тяло с природна сода, натъпка го с благоухания и го украси с великолепни скъпоценни камъни. После го увиха в най-фини ленени платна и го поставиха в златен ковчег. Египет потъна в траур, спазвайки седемдесетдневния ритуал, през който Ка на младия принц отпътува във Вечния запад. Царедворците и официалните лица разкъсаха робите си, посипаха главите и лицата си с пепел и занареждаха химни и вопли, както се полага при траур.
Все пак дойде и краят на погребалните обреди. Животът в града и в двореца продължи обичайния си ход. Господарят ми бе провъзгласен за съвладетел с името Аменофис. Нефертити го бе подготвила и той се представи чудесно на тържествената церемония. Позволи на жреците да го поръсят със светена вода, да го помажат със свещени масла и да го увият в царските одежди. Този път никой не си позволи да се подсмива или да имитира тромавите му движения. Жреците щедро го обсипваха с благословии, а когато голямата Двойна корона и украшението за глава с Уреуса бяха положени върху главата му, лично Шишнак произнесе следните думи от името на своя бог — великия Амон Ра:
— Аз наложих достойнството ти като Цар на Севера и Цар на Юга. О, сине Мой, Повелителю на Двете корони, заради теб привързах лотоса и папируса.
После въведоха тържествено принца в тронната зала, където той разчупи свещените печати на преносимия олтар и показа дължимото благоговение пред окичената с щраусови пера свещена статуя. Така Ехнатон стана господар на Египет. Той го долови, почувства го и се промени. От него преливаха спокойна увереност и дремещо величие. Не криеше, че всичко около него го забавлява, и го наблюдаваше с цинична усмивка, но остана тактичен и дискретен. Нефертити не се различаваше от него. Все още не бе обявена за царица, но времето бе дошло. Тя бе Великата съпруга — бъдеща майка на децата на фараона, Стопанка на дома и Господарка на двореца. Същото важеше и за Ай, единствената сериозна пречка за когото оттук насетне се оказа издигането на близкия му приятел Хотеп на поста първи министър. Всички въпроси трябваше да се решават заедно с Хотеп. Царица Тийи настоя пред сина си да търси пълното съдействие на този много силен царедворец, както и на другите сановници, генерали, жреци и благородници — приятелите на царя, които всъщност бяха реалната власт в Египет.
В средата на залата с подвити колене седяха писарите, готови да увековечат всяка дума на фараона. Членовете на Царския кръг имаха право на един подчинен. Аз бях едновременно слуга на Ехнатон и на Нефертити. Стана ми забавно, когато Хотеп избра Майа, който изглеждаше объркан.
Най-после досадното каканижене на Мерире заглъхна. Ехнатон веднага взе думата и така с един размах наложи пълния авторитет на придобитата си нова власт:
— Искам — напевно заяви той със сериозно изражение на лицето — да извадя камък в Силсила за строеж на храм на Атон, Бога Слънце: мъж с ястребова глава, коронована със Слънчевия диск и оградена с Уреуса — Шишнак се изкашля, за да изрази силното си неодобрение на току-що казаното, но Ехнатон изобщо не му обърна внимание. — Отецът мой — продължи той, като наблегна на двете думи — ми разкри ново проявление, което вече не се символизира от мъж с ястребова глава, а само от Слънчевия диск, ограден с Уреуса и с провесен анх като медальон, от който излизат лъчи светлина. Видях го в съня си. В края на всеки от тези лъчи имаше по една ръка, която благославяше мен и моето дело! Явно моят Отец е решил да бъде така. Разказах съня си на Надзирателя на строежите: необходимият каменен материал ще бъде изваден, а моят храм в чест на Слънчевия диск, на Славния Атон, ще бъде построен в Карнак. Такова е моето желание и всичко ще бъде направено по волята ми!