Лицето на Шишнак се изкриви от стаен гняв. Първото официално обявено начинание на Ехнатон бе признаването на друг, различен бог и настойчивото му искане за построяване на храм на този бог в Свещения район на Амон в Карнак.
— Господарю Шишнак — прозвуча меко гласът на Хотеп, — вече чу думите на Единствения.
— Да — Шишнак стисна ядно зъби, — и волята на Единствения ще бъде изпълнена. Но имам въпрос: кога Отецът е разкрил желанието си на Единствения?
— Нима сме се събрали — възрази веднага Ехнатон, — за да обсъждаме обичта между Отца и Сина? Самият аз представлявам желанията и волята на моя Отец. Онзи, който изпълнява исканото от мен, изпълнява волята и желанието на Отца ми, а това му се нрави.
Въпросът бе решен. Взрях се в тила на Нефертити; прекрасната й коса бе събрана и вдигната нагоре под накит за глава със скъпоценни камъни. Въпреки бременността си тя седеше с царствена стойка, печелейки симпатиите на Шишнак и на всички останали. Спомних си за собствената ми смелост в храма на Амон. Не получих официално признание, но усмивката й и милите й жестове бяха достатъчна награда и удовлетворение за мен. Срещнах дяволитата й усмивка дори когато царица Тийи се приведе леко встрани и прошепна на сина си:
— Обиди жестоко Шишнак. Ответният удар е неизбежен.
Царският кръг продължи работата си, обсъждайки проблеми от ежедневието. Мисълта ми скачаше от Собек към леля Изития и към какво ли още не, но накрая все се връщаше към косата на Нефертити. Усетих се, че дори редя стихове в нейна възхвала, когато стържещият глас на Шишнак ме извади от унес. Жрецът говореше за Тушрата — царя на Митани, а един от писарите разнасяше твърдите и излъскани глинени плочки с вести от митанийския двор. Шишнак наблегна на особената важност на съюза между Египет и Митани.
— Принцеса Тадухийа — огледа той целия Царски кръг — е голяма красавица. Както знаете, тя пристигна в Египет, за да се омъжи за престолонаследника Тутмос. Въпреки скоропостижната му смърт митанийците очакват от нас да зачетем договорните си задължения и принцесата да се бракосъчетае с египетския фараон — Шишнак стрелна с очи Нефертити.
— Аз си имам съпруга — грубо се отзова Ехнатон и посочи към Нефертити, която рязко поклати рамене: — Имам си съпруга. Тя е Любимката на Атон, Повелителката на Горен и Долен Египет и Великата съпруга на царя — отзвуча почти като вик и с открито предизвикателство гласът му. — Тя е Тази, която Той обича: Господарката на Двете земи, която да живее вечно и завинаги!
— Тъй, тъй — отговори Хотеп, кланяйки се на Нефертити. — Но сега, господарю, ти си съвладетел на Двете земи. Длъжни сме да угодим на нашите съюзници, да спазваме сключените с тях договори и да изпълняваме поетите задължения…
По-късно в двореца на Атон станах част от разгорещената разправия между Ехнатон, Нефертити и Ай заради брачното предложение, припомнено с посредничеството на Хотеп и Шишнак. Да, те бяха приели искането на Ехнатон и не засегнаха никого с нищо. Но не пропуснаха да отбележат, че харемът на Божествения е пълен с принцеси от всички краища на империята и отвъд нейните граници. Следователно Ехнатон трябваше да последва примера на баща си заради благото на Египет. Накрая думата взе царица Тийи и заяви с подчертано отегчен глас, че синът й е длъжен да помисли върху техния съвет и да даде отговор.
Така приключи срещата на Царския кръг. Ехнатон и Нефертити дори не изчакаха края на молитвеното бърборене на Мерире, а излязоха бързо от залата. Красавицата съумя да сдържи гнева си не толкова заради брачния съюз, колкото в отговор на наглостта на Шишнак. И сега, в полутъмната зала за аудиенции тя направо се разбесня.
— Ще му отрежа главата — закле се тя, — ще изтръгна отровните му оченца и ще ги пусна в саламура. После ще стисна устичката му и ще я зашия със здрав конец… — докато говореше, придържаше корема си, а после ме загледа с тържествуващо изражение и избухна в смях. — Така де — въздъхна накрая, — ще бъде сторено.
Ехнатон потвърди думите й, като кимна. Ай добави:
— И колкото по-скоро, толкова по-добре. Господарю, те се надяваха да откажеш, за да могат да поискат съгласието на баща ти. — Имам предвид Великолепния.
— Къде се намира сега тази митанийска принцеса? — попита Ехнатон.
— В белостенния град — обясни Ай. — В едно имение извън Мемфис.
— Трябва да бъде отведена на Юг — каза Ехнатон, наведе се, погали надутия корем на съпругата си и я целуна. — Всяка душа има своята любима песен — пошепна той — и ти си моята. Само ти ще износиш моето дете. Само потомството на нашите тела и души ще може да носи короните на Египет. Ти си моята принцеса и моят олтар.