— Недоразумение?! — изкрещя негодуващо дамата. — Ваше Височество, навярно сте все още под влиянието на магията му! Той едва не ви уби на мястото, където седяхте. Само моите писъци го принудиха да пропусне целта и…
— Мадам — студеният, овладян глас на Морган прониза всеобщото объркване като с нож. — Това, което целя да улуча, улучвам. И никакви глупави и истерични женски писъци не са отклонили ръката ми! — С предизвикателен жест той мушна острия си меч в меката земя и той остана там, трептящ, сякаш за да акцентира думите му.
Стражите със смръщени и кисели физиономии бяха снели оръжията си по време на този разговор и сега, при подадения с ръка знак от техния предводител, пъхнаха мечовете в ножниците си.
— Ваше Величество, простете ми, но всичко ни се стори като…
— Зная как ви е изглеждало — нетърпеливо отсече Келсън. — Не са ни нужни никакви извинения. Вие и вашите хора просто се опитахте да ме защитите. Не зная дали сте видели, но… — той отстъпи встрани, за да зърне останките от нападателя си — генерал Морган успя да убие… що за дявол беше това, Морган?
Морган взе меча си и го пъхна в ножницата, след което се приближи до размазаната плът в тревата. Стражите също се приближиха, за да погледнат отблизо, макар че се държаха на известно разстояние от мъжа, облечен в черно. Те бяха доловили изпълненото със страхопочитание отношение на Келсън към скандалния и омразен Морган и не горяха от желание да изпитат на собствения си гръб слуховете, витаещи около него.
— Това е влечугото стенрект, мой принце — сухо отвърна Морган, подритвайки трупа с върха на ботуша си. — И ако бях пропуснал първия си удар — той погледна към жената — и създанието те бе ухапало, то вторият ми удар щеше да отреже китката ти. Няма противоотрова срещу ужилването на стенректа.
Сред стражите настъпи неспокойно раздвижване и неколцина от тях се прекръстиха боязливо. Стенректът се считаше за митическо същество от свръхестествен произход, родено от огъня и отровната омраза преди сътворението на света, както говореха. От всички създания на земята, реални или въображаеми, нямаше по-зловещо. И макар и никой да не бе виждал стенрект — всъщност, ако ги бяха запитали преди малко дали изобщо съществува такава твар, биха отвърнали отрицателно — всички познаваха легендите. Не се осмеляваха дори да помислят колко близо бе техният млад принц до мъчителната и бавна смърт.
Капитанът на стражите се бе съвзел от шока при вида на стенректа и явно бе осъзнал значимостта на човека, който го бе ликвидирал. За него Морган бе също създание от легендите. И той внезапно осъзна, че можеше по невнимание да засегне могъщия лорд на Дерините. Това би било дори по-опасно от стенректа, ако слуховете, които бе дочул, се окажеха верни.
Покланяйки се нервно, той се обърна към Морган.
— Моите извинения, Ваше Благородие. Ако навреме бях разбрал, че господарят ми е под закрилата на меча ви, не бих си послужил толкова необмислено и бързо с моя. Вашата слава пътува пред вас. — Той даде сигнал на стражите да се разотидат.
Морган отвърна на поклона, скривайки усмивката си.
— Сигурен съм, че е така, капитане. Разбирам положението ви.
Капитанът неловко се покашля и се обърна към Келсън.
— Моите извинения отново, Ваше Величество. Да изпроводя ли лейди Елвира до покоите й?
— На всяка цена, капитане — отвърна Келсън, поглеждайки към дамата с ъгълчето на окото си. — Освен ако, разбира се, тя не пожелае да остане и да погледа още малко стенректа.
Придворната дама пребледня и отстъпи няколко крачки назад, поклащайки глава.
— О, не, Ваше Величество! Моля ви, не исках да ви причиня неприятности. Не знаех, че сте с Негово Благородие и поглеждайки отдалеч през градината, аз… — тя смотолеви думите си и замълча.
— Оценяваме високо загрижеността ви, лейди Елвира — изрече непринудено Келсън и й даде знак с ръка за оттегляне.
Дамата направи лек реверанс, поемайки ръката на капитана. После двамата закрачиха през тревата, а Елвира хвърли за последен път плах поглед през рамо, когато минаваха през аркообразната врата. Не беше трудно човек да отгатне каква щеше да е следващата тема на разговора им.
След като двамата се изгубиха от погледа им, Морган се изкиска.
— Твоите дами и стражи изглежда те държат здраво под око, мой принце.
Келсън изсумтя.
— Лейди Елвира притежава прекалено развихрено въображение. И друг път са й казвали. А що се отнася до стражите ми, те са толкова плиткоумни, че биха арестували всичко, което се движи. Добре стана, че не те разпознаха веднага. Слуховете за теб не са повдигнали високия им дух.