Лейди Естер отново направи реверанс.
— Заповяда ми да ви уведомя, че Съветът вече се събира, Ваше Висо… Величество. И изисква незабавното ви присъствие.
— Морган? — Келсън отправи въпросителен поглед към генерала.
— По-късно, принце мой. Първо ни предстои една по-спешна работа на друго място. Лейди Естер, можете да уведомите кралицата, че Негово Величество ще се позабави.
— И това, че съм в пълна безопасност — добави натъртено Келсън. — Можете да си вървите.
Щом дамата се поклони и изтича в обратна посока, Келсън тягостно въздъхна.
— Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?
Работата не е само в това, че майка ми продължава да ме смята за малко момче, макар и постоянно да я убеждавам в противното. Нужно е да обуздая целия този проклет персонал от слуги! — Той се ухили. — Но аз ще бъда в пълна безопасност с теб, нали, Морган?
Морган топло се усмихна.
— За убийци и стенректи — винаги, мой принце. Само не ме моли повече да се сражавам днес с придворните дами на кралицата. Не мисля, че съм в състояние да издържа.
Келсън се разсмя от сърце.
— Тъй! Значи все пак има неща, от които се страхуваш, Морган! Никога не съм си мислел, че ще чуя подобно признание от устата ти!
— Ако го съобщиш на някого, ще отрека всяка своя дума! — отвърна закачливо Морган. — Хайде! Трябва да намерим Дънкан!
Когато Джихана влезе в залата на Съвета, облегната на ръката на Нигел, всички разговори секнаха. Мъжете, насядали около дългата полирана маса, скочиха на крака като един. Нигел изпроводи кралицата до мястото й и продължи пътя си към своето на противоположния край. Кралските съветници забелязаха, че двамата не се поглеждат, но това и трябваше да се очаква. Всички в залата знаеха, че кралицата и кралският дук не се бяха споразумели по един основен въпрос днес. Щеше да бъде уникално заседание на Съвета, тъй като никой нямаше да се предаде без борба. Необичайно бе и забавянето на Келсън.
Джихана зае мястото си до Брайъновия празен стол и се огледа тревожно из залата, припомняйки си други, по-щастливи времена, когато бяха влезли тук заедно с Брайън и всички лица около масата бяха приветливи и дружелюбни.
Тогава тя не се чувстваше толкова слаба и заплашена. В ония времена мрачните стени не бяха толкова притискащи и задушаващи, високият свод на тавана с тъмни кръстати подпори не всяваше униние и печал. Но не залата бе виновна за настроението на кралицата. По цялата й дясна стена имаше прозорци, които пропускаха слънчевата светлина. А ако беше оскъдна, от двете страни на дългата маса ярко блестяха редица високи канделабри от ковано желязо. И все пак голямата зала бе усойна и потискаща. Навярно тя не търпеше толкова много хора в тъмните цветове на траура.
Джихана седна и вторачи поглед в струйка жълт восък, която се стичаше по ръба на една от дебелите свещи. А пръстите й машинално опипваха дългия разрез на масата между нейното и Брайъновото място, където веднъж кралят прободе с камата си една писмена заповед и я прикова върху дървото, докато не успя да убеди стреснатия Съвет, че издаденият закон не е мъдър. След продължително взиране в масата тя си наложи да вдигне очи и да отправи поглед към бледите лица, наблюдаващи я въпросително, след като членовете отново заеха местата си.
В днешния ден залата беше препълнена, с изключение на празните места на Брайън и Келсън, както и на мъртвия лорд Ралсън. Някой все пак седеше на стола на Морган помежду им, забеляза тя с раздразнение. Без да е сигурна, тя се досещаше, че младият мъж с рошава кестенява коса е лорд Дери, военният съветник на Морган. Без съмнение Нигел му бе позволил това.
Нищо, помисли си тя, продължавайки да изучава лицата около масата. Ако младият лорд на покрайнините си въобразяваше, че може да гласува в отсъствието на Морган, тя бързо щеше да му подскаже вярното решение. Нямаше намерение да позволи на марионетките на Нигел и Морган да всеят смут в днешното заседание.
Тя хладно плъзна поглед към масата вдясно и извърна очи към лицето на Бран Корис, после към Нигел, който не гледаше в нея, към лорд Ян, както винаги елегантно облечен, към лорд Роджиър и епископ Арилан, към Иуон. Кимна за поздрав на архиепископ Кориган, седнал отляво, после погледът й се спря върху дук Джеърд и сина му Кевин. Последните двама тя не поздрави. След Нигел двамата членове на рода Маклейн бяха навярно най-верните поддръжници на Морган в Съвета. Би желала изобщо да не ги вижда днес.
Тя се обърна към Иуон.
— Лорд Иуон — произнесе кралицата с ясен и твърд глас, — бихте ли открили заседанието? Този следобед имаме да обсъждаме важни въпроси и мисля, че не бива повече да се бавим.