Дънкан обви плоската кутия с епитрахила си и намести празния бокал между няколко други, после се върна в кабинета си и заключи вратата след себе си.
— Срещна ли затруднения? — попита Морган, след като свещеникът отви кутията и я постави на масата.
— Никакви — отвърна Дънкан. Той връчи пръстена с печата на Морган и седна до него. — Макар че в момента един от стражите е на път към двореца, за да съобщи на Джихана къде се намираш.
Морган сви рамене.
— Това и трябваше да се очаква. Нека видим сега какво има вътре. — Той се пресегна и взе кутията в ръце.
— Печатът с грифона и нея ли отваря? — попита Келсън въодушевен, премествайки стола си по-близо до Морган и кутията. — Погледни, на капака й е гравиран грифон!
Морган докосна с печата обозначеното място и кутията се отвори с напевна хармония от звуци. Вътре имаше сгънат пергамент и една по-малка кутийка, обвита в червено кадифе и с щампован златен лъв. Докато Дънкан развиваше пергамента, Морган извади втората кутия и я огледа за кратко.
— За отварянето на тази се иска друг печат, Дънкан — каза той и я сложи на масата до обвития с коприна Огнен пръстен. — Това ли са инструкциите за нас?
— По всяка вероятност, да — отвърна Дънкан, като приглади с ръка сгънатия пергамент и го приближи до светлината на свещта. — Нека видим какво пише тук:
Морган се облегна на стола си и тихичко подсвирна.
— Брайън ли го е писал?
— Неговият почерк е — отвърна Дънкан, сложи пергамента на масата и потропа върху него с финия нокът на показалеца си. — Виж сам.
Морган се приведе напред и хвърли бегъл поглед на текста, наизустявайки строфите, после се облегна отново с въздишка на облегалката на стола.
— А ние смятахме, че Брайъновият ритуал за посвещение в силата е загадъчен. Ако се бе позамислил малко, можеше поне да го направи труден за разгадаване.
Келсън, който следеше разговора с широко отворени очи, не можа повече да се сдържи.
— Искате да кажете, че ритуалът не е същият?
Дънкан поклати глава.
— Ритуалът се сменя с всяко ново поколение, Келсън. Това е предпазна мярка силата да не попадне във вражески ръце. В противен случай някой, да речем, би могъл да научи техниката, да обедини елементите на ритуала и да го използва за свои облаги. По-точно казано, силата е предназначена единствено за законния си наследник, но винаги има начини да се заобиколят тези маловажни подробности.
— О! — простена Келсън с изтънял и несигурен глас. — Тогава откъде би трябвало да започне човек с ребус като този? — Той взе пергамента, сякаш се докосваше до мъничко живо същество, което може да ухапе някого, погледна го подозрително и отново го постави на масата.
— Аларик, ти на какво мнение си? — попита Дънкан.
— Карай пръв. Вещ си в тия неща повече от мен.
Дънкан смутено се покашля, приближи пергамента до себе си и се втренчи в него, после се спогледа с Келсън.
— Добре. Първото, което трябва да направим с тези стихове, е да ги разделим на съставните им части: основните елементи на ритуала. В този случай имаме две триади и една кварта. Тримата души: Синът, Вестителят на Необята и Тъмният Закрилник са следните — ти, Келсън, аз и Аларик. Те са споменати в първия куплет и олицетворяват нашия човешки елемент.
— Не е съвсем така, братовчеде — промърмори Морган, стиснал пръсти един срещу друг и погледна Дънкан с хитра усмивка.
Дънкан многозначително повдигна вежди.
— Трима човека — промълви Келсън и отправи нетърпеливо взор към Дънкан. — Продължавай, отче.
Дънкан кимна.
— Имаме също така три предмета: Окото на Ром, Огненият Пръстен и Пурпурния Лъв. Това са нашите…