— Почакай — прекъсна го Морган и рязко се изправи от стола си. — Току-що ми хрумна една ужасяваща възможност. Келсън, къде е Окото на Ром?
Келсън го изгледа озадачен.
— Не зная, Морган. Кажи ми какво е това и може би ще се досетя къде се намира.
Дънкан стрелна с поглед Морган.
— Това е тъмен, гладък рубин с големината на нокътя на малкия ми пръст. Брайън винаги го носеше на дясното си ухо. Трябва да си го виждал преди.
Очите на Келсън се разшириха, щом разбра за какво става дума, сянка на тревога пробяга по лицето му.
— О, не. Ако е това, за което си мисля, то е погребано с баща ми. Не знаех, че е толкова важно.
Морган присви устни в напрегнат размисъл, проследявайки с нокът очертанията на златния лъв върху капака на кутията. После решително се вгледа в Дънкан.
— Да отворим ли криптата?
— Нямаме друг избор.
— Но вие не можете! Морган, нямате право!
— Страхувам се, че тази крайна мярка е необходима — спокойно обясни Дънкан. — Трябва да намерим Окото на Ром, иначе няма как да изпълним ритуала. — Той сведе очи. — Както и да е, идеята не е лоша. Ако Чариса наистина има пръст в убийството на Брайън — а имаме всички основания да считаме, че е така — тогава съществува възможност той да не е окончателно освободен.
Очите на Келсън се разтвориха още по-широко и лицето му напълно изгуби цвета си.
— Искате да кажете, че душата му е…
— Къде е погребан? — рязко попита Морган, като прекъсна Келсън и смени посоката на разговора, преди ужасът напълно да е завладял момчето. — Ако ще вършим нещо, трябва да имаме план за действие.
— Намира се в кралската крипта под катедралата — отвърна Дънкан. — Доколкото съм осведомен, най-малко четирима стражи дежурят там денонощно. Имат заповед да не допускат никого зад портала. Човек не може да види гробницата дори отвън.
Морган присви очи, играейки си със своя пръстен.
— Четирима стражи, така ли? През нощта навярно са по-малко, не мислиш ли? Когато вратите на катедралата се затворят след вечернята, няма нужда от толкова силна охрана. Струва ми се, че ще можем да се справим с тях.
Келсън хвърли невярващ поглед на Морган, като постепенно възвръщаше цвета на лицето си.
— Морган, нима наистина ще отворим ковчега? — изрече той с пресекнал дъх.
Отговорът бе прекъснат от чаткането на множество конски копита в двора отвън. Дънкан скочи от мястото си и се втурна към прозореца, след което бързо дръпна завесите.
За миг и Морган застана до него и се взря в процепа помежду им.
— Кой идва? Можеш ли да разпознаеш?
— Архиепископ Лорис — отвърна Дънкан. — Съдейки по многочислеността на свитата му, трудно е да се отгатне дали пристига в града или е дошъл да те арестува.
— Идва за мен. Виж начина, по който разгръща в редица хората си. Само след няколко секунди ще бъдем обградени.
Келсън се присъедини към тях до прозореца, вцепенен от ужас.
— Какво ще правим сега?
— Ще трябва да се предам — кротко рече Морган.
— Да се предадеш! Морган, не! — извика Келсън.
— Морган, да! — възрази Дънкан, отвеждайки обратно със силна ръка момчето до масата. — Ако Аларик избяга от съдебната призовка на твоя Съвет, той ще пренебрегне самите закони, пред които се е клел като негов член. — Той застави момчето да седне. — А ако ти изоставиш задължението си като глава на Съвета, ще извършиш същото — клетвонарушение.
— Но сега това не е моят Съвет — заспори Келсън, — а на майка ми. А тя се опитва да убие Морган. Дънкан взе Огнения пръстен, пергамента и обвитата в червено кадифе кутия и ги отнесе до молитвения стол.
— Не, това е все още твоят Съвет, Келсън. Но ще трябва да им го припомниш. — Той докосна скрита дръжка в молитвения стол и в стената зад него се отвори малко чекмедже.
— Освен това до довечера не можем да направим кой знае какво. Колкото по-дълго време останеш в Съвета, толкова по-малка е вероятността да изфабрикуват и друго обвинение в предателство. Подозирам, че точно сега в Съвета се намират някои от най-върлите ти врагове, но поне ще знаеш къде са и какво вършат. — Той пъхна ритуалните предмети в чекмеджето и го заключи. — Тук ще бъдат в безопасност до довечера.
Келсън не изглеждаше особено въодушевен.
— Да речем, че все пак го намерят за виновен, отче. Да предположим, че вече са го сторили. Не мога да стоя там и да потвърдя смъртната му присъда.
— Ако се стигне до това, длъжен си да го направиш — каза Морган и окуражително стисна момчето за раменете. — Ала помни, че все още не са ме осъдили. И че дори невъоръжен, един Дерини притежава някои могъщи средства за защита, на които може да се осланя.