— Морган, ако това е някакъв номер на Дерините — просъска той и се прекръсти — то, предупреждавам ви…
— Няма никакви номера, милорд — меко произнесе Морган и протегна напред опънати длани в знак на примирение. — Предавам дори оръжието си като потвърждение на добрата си воля.
Той изви лявата си ръка и внезапно в нея проблесна камата му. Преди стражите на Лорис да реагират тоя я връчи на Келсън, пресягайки се през лакът, като му я подаде за дръжката.
— Мой принце?
Без да каже нито дума, Келсън пое тънкото острие и мрачно втъкна камата в пояса си. Накрая Лорис съумя да реагира.
— Чуйте сега, Морган! Това не е нито шега, нито игра. Ако мислите, че можете…
— Архиепископе! — прекъсна го Келсън. — Не желая да слушам заплахи нито от вас, нито от него. Генерал Морган ни демонстрира предаността си и добрите си намерения и мисля, че е време вие да ни покажете своите. Мога ли да ви напомня, че тази кама лесно би си проправила път до гърдите ви, както към ръката ми?
Лорис се изправи в целия си ръст.
— Той не би посмял!
Келсън сви рамене.
— Щом казвате, архиепископе… А сега да приключваме с този фарс. Очакват ме по-важни дела.
— Такива като приобщаване към привържениците на злото ли, Ваше Височество? — просъска Лорис.
— Вашето определение е твърде далеч от съвършенството, архиепископе — озъби се на свой ред Келсън.
Лорис си пое дълбоко дъх в опит да се овладее.
— Официалните процедури се изпълняват буквално, Ваше Височество. Този път не мисля, че съществува възможност той да избегне наказанието.
— Празни думи, архиепископе — подхвърли Морган.
Няколко пъти Лорис сви и разпусна гневно юмруците си, след което направи жест към двамина от стражите си.
— Завържете го.
Стражите се подчиниха, завързвайки отзад ръцете на Морган. Лорис насочи вниманието си към Келсън.
— Ваше Височество, съзнавам, че сте преживели много тревожни събития през последните няколко седмици и съм съгласен да забравя резките думи, които си обменихме. И ако сега желаете да се върнете в покоите си и да си починете, то сигурен съм, че при създалите се обстоятелства Съветът ще ви разбере.
Келсън се разгневи.
— При какви обстоятелства, архиепископе? Действително ли мислите, че ще оставя Морган на милосърдието на майка ми и на вас? И въпреки личните ми чувства по този въпрос, струва ми, се, че е извънредно важно следващият крал на Гуинид да присъства на това заседание. Не сте ли съгласен, архиепископе?
Очите на Лорис проблеснаха, но накрая той схвана нелепостта на продължителните си възражения. Най-сетне успя да се убеди, че момчето, изправено пред него, е наистина следващият крал на Гуинид, колкото и неортодоксални да бяха идеите му засега.
Лорис ниско се поклони, но в погледа му блестеше предизвикателство и неподчинение.
— Както желаете, Ваше Височество — бе всичко, което го чуха да промълви.
Пета глава
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
И правдата си на царския син
Когато накрая Келсън и Морган пристигнаха, в Съвета цареше суматоха.
В залата сега присъстваха още няколко десетки човека освен членовете на Камарата, тъй като Джихана бе дала съгласието си някои от Брайъновите поддръжници и съветници да се присъединят към заседанието за финалната разправа с Морган. До обичайните места около масата бяха поставени допълнително столове, повечето незаети досега. Но техните евентуални притежатели се суетяха объркано наоколо, спореха и обсъждаха ситуацията с високи и кресливи гласове. Макар че нямаха право да гласуват, новодошлите имаха въпреки всичко ясно изразено мнение какво трябва да бъде извършено с могъщия лорд на Дерините — главната тема на разговорите им. Каквито и чувства да будеше лорд Аларик Морган сред хората, пълната апатия не бе едно от тях.
Джихана стоеше спокойно на председателското място в опит да изглежда твърда. Тя поглеждаше от време на време надолу към пребледнелите си ръце, скръстени върху скута й и пръстите й си играеха с широка, богато украсена златна лента на лявата й ръка.
Но най-вече се опитваше да избегне компанията на епископ Арилан, седнал от дясната й страна. От дълъг опит знаеше, че младият прелат можеше да бъде крайно убедителен, особено когато излагаше някой от любимите си аргументи. А при предишното гласуване бе повече от ясно към коя посока клонеше лоялността му. Едва ли имаше по-пламенен и ентусиазиран поддръжник на Морган от него.
Когато Келсън влезе в залата, следван от Лорис и стражите му, всички спорове рязко секнаха. Онези, които седяха по местата си, скочиха на крака и с почит и уважение се поклониха пред минаващия покрай тях Келсън, а другите се разтичаха да заемат столовете си. Келсън седна в края на масата до чичо си Нигел, а Лорис бавно се приближи към Джихана.