Лорд Роджиър неловко се изправи и се извърна към Келсън.
— Нима се съпротивлявате срещу мнението на вашия законен Съвет, Ваше Височество?
— Ни най-малко — решително отвърна Келсън. — Исках само да се уверя, че присъдата ви е издадена безспорно със законни средства. Хайде, господа, губим ценно време. Как го казахте? Че Морган е еретик и предател? Нигел?
Нигел се изправи.
— Лорд Аларик е невинен пред тези обвинения, Ваше Величество.
— Благодаря ти, чичо — кимна Келсън и Нигел зае мястото си.
— А вие, лорд Бран?
— Виновен, Ваше Височество.
— Лорд Ян?
— Виновен, Ваше Височество.
— А ти, Роджиър?
— Виновен, милорд.
Келсън се намръщи.
— Милорде, архиепископ Арилан, какво е вашето мнение?
— Той е невинен, Ваше Височество — уверено отвърна Арилан и обърна гръб на разгневените погледи на Кориган и Лорис отсреща.
— Благодаря ви, Ваше Превъзходителство — кимна Келсън. — А ти, Иуон?
Иуон не се осмеляваше да вдигне поглед към принца. Никога не бе изпитвал неприязнени отношения към Морган, ала бе свидетел на смъртта на Брайън. Ако слуховете се окажеха верни…
— Е, Иуон?
— Виновен е, Ваше Величество — прошепна Иуон.
Келсън съчувствено кимна, след което пренебрегна майка си, за да зададе на архиепископ Кориган фаталния въпрос. Нямаше и грам съмнение как ще реагира прелатът.
— Милорд архиепископе?
Кориган посрещна безстрастно погледа на Келсън.
— Виновен, Ваше Величество. Още не сме започнали да изброяваме греховете на Дерините!
— Едно простичко „виновен“ е достатъчно, архиепископе — отсече Келсън. — Тук не се обсъждат греховете на цял един род. А само на един човек. Човек, който, бих добавил, е допринесъл твърде много за процъфтяването на Гуинид.
— Който е сторил твърде много зло на Гуинид! — възпротиви се Кориган.
— Достатъчно, архиепископе — отхвърли думите му Келсън. Той впери леден поглед в прелата, после прикова очите си върху Маклейните, благодарен, че е срещнал няколко дружелюбно настроени лица. — Дук Джеърд?
— Невинен, Ваше Величество — отвърна възрастният мъж.
— А лорд Кевин?
— Невинен, Ваше Величество.
Келсън кимна, изчислявайки наум гласовете.
— Зная, че лорд Дери също е гласувал за оправдаване, така че гласовете сега са пет срещу пет. — Той впи взор в майка си. — Струва ми се, че това едва ли представлява убедително обвинение, майко.
Джихана се изчерви.
— На лорд Дери не е позволено да гласува, Келсън. Той не е член на Съвета.
Очите на Келсън се стесниха застрашително и някой от Съвета вътрешно потръпнаха. Това беше разгневеният поглед на стария Халдейн, който ги бе научил да се страхуват и да изпитват уважение към бащата на момчето. Възможно ли бе синът да не прояви чертите на баща си? Този поглед означаваше беда и неприятности в онези стари времена.
— Много добре — бавно кимна Келсън. — Възнамерявах да помоля Дери да заеме мястото на Морган в негово отсъствие, но тъй като Морган сега присъства тук, може да гласува сам за себе си. Мисля, че няма да има възражения за гласуването му.
— Морган не може да гласува! — възкликна Джихана. — Той е подсъдим.
— Но е все още член на Съвета, докато не сме го осъдили, майко. Докато правата и прерогативите му са подвластни на законните действия, не можем да го лишим от гласа му — особено в случай, че не му е разрешено да говори в своя защита.
Джихана скочи на крака с лице, почервеняло от гняв.
— А ако не можеш да отречеш правото му да гласува, не можеш да отречеш и моето! След като си решил да приемем ръководната роля на Съвета, аз вече не съм с вързани ръце. И повтарям, че Морган е виновен като подсъдим, което прави гласовете ни плюс моя шест срещу пет против него. Твоят скъпоценен Морган е осъден, Келсън! Какво ще кажеш за това?
Келсън изумен седна на стола си с пребледняло лице пред важността на тези думи на майка му, които оборваха неговите. Не можеше повече да извие очи към високата фигура, която стоеше като статуя от дясната му страна. Не можеше да срещне големите сиви очи и да признае поражението си. Обгърна още веднъж Съвета с неприязнен взор. И когато погледът му се отклони от Дери към празното място до него на загиналия лорд Ралсън, в ума му се заоформя ясен план.