Наложи се да продължи визуалния оглед на залата, мислено забранявайки си израз на надежда да се появи на лицето му. Никой не биваше да отгатне, че сега вече имаше определен план за действие. Още не бе чул камбаните да отброяват три часа, а дотогава трябваше на всяка цена да шикалкави и да губи времето на заседаващите.
Той седна и изнурено скръсти ръце, придавайки на лицето си израза на покорство и примирение.
— Господа — започна той, като в думите му прозвуча искрена умора, — изглежда, че ние загубихме. — Той махна разсеяно с ръка към Морган и Нигел, включвайки ги в това „ние“. — Ще помоля обаче за вашата снизходителност по още един въпрос, преди да съм произнесъл присъдата. Нека първо бъдат прочетени всички обвинения срещу генерал Морган. Има ли някакви възражения?
Джихана прикри победоносната си усмивка и седна отново.
— Разбира се, не, Келсън — каза тя, като взе документа и го предаде на Иуон. — Лорд Иуон, бихте ли прочели пълните обвинения?
Иуон преглътна и кимна, после се изправи и извинително прочисти гърлото си.
— До Негово Благородие, лорд Аларик Морган, дук на Коруин и лорд генерал на кралската армия, от кралицата на Регентския Съвет в заседанието му на дванадесетия ден от кралството на Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара и владетел на Пурпурните покрайнини.
Ваше Благородие, вие сте свикан пред кралския Съвет на Гуинид, за да отговорите на някои отправени към вас обвинения, отнасящи се до поведението ви към Короната. А именно, вие…
Когато Иуон зачете обвиненията, Келсън най-сетне се осмели да погледне към Морган. Питал се бе по време на цялата процедура защо той не бе направил и опит да се защити, но сега осъзна, че всяка самозащита, независимо дали истинска и внушаваща доверие, би била безполезна пред настроението на Съвета в ден като този. За нищо на света дори един Дерини не би могъл да ги убеди в своята невинност.
Сега златистата глава бе приведена, сивите очи засенчени от гъстите дълги мигли. Келсън можеше да забележи от пръв поглед, че генералът признава трудното си положение. Дори сега навярно той обмисляше някаква фантастична тактика за бягство, използвайки страховитата сила на Дерините, за да спечели свободата си — свобода, която трябваше да притежава на всяка цена, ако искаше да бъде в полза на младия крал. Разбира се, той не можеше да знае, че Келсън е намислил вече свой собствен план.
Сега Келсън съзнаваше, че трябва да се съпротивлява срещу два фатални срока. Защото, ако Морган предприемеше нещо, преди той да е извършил намисленото… а Келсън не можеше да го стори преди камбаните да са отбили точния час — всички надежди за законно разрешение на проблема щяха да пропаднат.
Келсън предпазливо протегна ботуша си встрани и го приближи на няколко сантиметра от крака на Морган. После, когато Иуон привършваше прочита на документа, той се отмести в стола си и смушка с крак ботуша на Морган.
Морган погледна момчето под око, съзря едва забележимото покланяне на главата му и кимна в отговор. Момчето имаше план. Щеше да му позволи да опита.
— … предоставени ми в този ден, Джихана Регина ет Домини Консилиум. — Гласът на Иуон се снижи и секна и той седна на мястото си в очакване. Точно в този миг камбаните на базиликата и катедралата започнаха да отмерват часовете.
Един. Два. Три. Четири.
Келсън се вслуша в звъна на камбаните и се прокле наум, когато чу четвъртия удар. Той чакаше да стане три часът, а времето бе напреднало значително. Можеше да започне да действа много по-рано.
Той стоеше мълчаливо на мястото си, все още никакъв намек в изражението му не подсказваше какво възнамерява да стори.
— Господа, Ваше Величество — започна той формално, покланяйки се леко на майка си, — ние чухме обвиненията срещу нашия генерал. — Той долови внезапното подозрително изражение на Джихана, щом чу в гласа му кралското „ние“.
Той посочи Морган с дясната си ръка, продължавайки речта си. — Чухме също желанията — всъщност, изискванията на Съвета по този въпрос. Бихме били доволни обаче да се съобразим с още една точка в разискванията, преди да произнесем крайната присъда.
Тишината в залата се наруши от глухо мърморене и вълнение и Келсън долови зле прикритото удивление на майка си и ужасните й предчувствия.
— Така се случи с нас — продължи Келсън в същия общителен тон, — че нашите редици в последно време бяха опечалени от загубата на добрия ни и лоялен служител, лорд Ралсън от Еверинг. — Той посочи празния стол, после набожно се прекръсти. Останалите последваха жеста му, питайки се какво ли си е наумил.