— Следователно — продължи Келсън, — решихме да назначим нов съветник на негово място.
— Не можеш да го направиш! — извика Джихана и скочи на крака.
— Съзнаваме, разбира се — продължи Келсън, като гласът му проряза възраженията на Джихана, — че лорд Дери не би могъл да замести лорд Ралсън, но сме убедени, че той ще допринесе с предаността си към този високоуважаван пост. Шон лорд Дери.
Щом в Съвета се надигнаха смут и препирни, Келсън направи знак на Дери да се изправи. Младият мъж изгледа изкосо Морган за потвърждение, но дори и той изглеждаше немалко слисан.
Келсън вдигна ръце, за да въдвори тишина, после удари по масата с дръжката на Моргановия меч, за да укроти нестихващата гълчава. Джихана се бе изправила предизвикателно на другия край на масата, правейки отчаяни опити да надвика шума в залата.
— Келсън, не можеш да го направиш! — викаше тя, съумяла най-сетне да вземе връх над затихващите разговори около нея. — Нямаш това право! Знаеш, че не можеш да назначиш нов съветник без одобрението на регентите. Не си навършил пълнолетна възраст!
В очите на Келсън припламна хладен блясък и те потъмняха до стоманено сиво, щом той се взря гневно надолу към масата и всички в залата внезапно зашушукаха.
— Лордове на Съвета, високо ценената ми майка навярно е забравила, че в друга стая на двореца преди четиринадесет години и един час тя е дала живот на своя син — Келсън Синил Рис Антъни Халдейн; че когато родилните й мъки свършили, кралските лекари са ме поставили в ръцете й — а камбаните са прозвънтели три пъти онзи следобед!
Лицето на Джихана придоби пепеляв цвят и тя се свлече на стола си, бавно кимайки на себе си, със замъглен и вцепенен поглед.
— А на вас, мои лордове, причината коронацията да стане утре, а не днес, вероятно също ви се е изплъзнала от съзнанието. Знаете добре, че кралската заповед гласи: крал на Гуинид не може да бъде коронован, докато не е навършил пълнолетие. Тъй като не ми бе отредено от съдбата да навърша тази възраст до три следобед — час, твърде късен за коронацията, вие трябва да признаете — церемонията бе насрочена за утре. Но днес аз вече управлявам!
Никой не помръдна, докато Келсън не завърши речта си. Всички просто наблюдаваха като ударени от гръм как Келсън привиква Дери до себе си. Щом Дери се приближи до него, Келсън взе меча на Морган и го задържа пред него с острието надолу.
— Шон лорд Дери, заклеваш ли се в този кръст, че ще служиш вярно и предано на този кралски Съвет?
Дери застана на коляно и положи чело върху дръжката на меча.
— Кълна се тържествено, господарю мой.
Келсън отпусна меча и Дери се изправи на крака.
— А как ще се произнесеш по настоящия проблем, милорд Дери? — попита Келсън. — Виновен ли е Морган или не?
Дери триумфално погледна Морган, после обърна очи към Келсън.
— Лорд Аларик е невинен, Ваше Величество!
— Невинен — повтори Келсън, наслаждавайки се на тази дума. — Което прави броя на гласовете шест на шест — още едно патово гласуване. — Той се взря в майка си, която не бе помръднала от прегърбената си стойка на стола.
— Следователно обявявам лорд Антъни Морган, дук на Коруин и лорд генерал на кралската армия за невинен по обвиненията, отправени към него. Ако след утрешния ден някой желае да подновим процедурата и успее да предостави някакво доказателство, аз ще взема участие в този процес. Междувременно, разпускам Съвета.
С тези думи той измъкна камата на Морган от пояса си и преряза ремъците, стискали досега китките му. После, след като подаде отново меча му, той кратко се поклони на изумения Съвет и напусна залата, следван от Морган и Дери.
Тишината продължи да цари в залата само до захлопването на вратата от Келсън и съратниците му. След това избухнаха спорове и дискусии. Несъмнено стореното от Келсън бе в съгласие със закона, ала това бе напълно неочакван удар. За събраните съветници и за другите благородници, това бе победа, подобаваща на Брайън и едно от най-добрите му лукавства. Чувствата бяха смесени по въпроса за добро ли бе това или за зло, понеже имаше мнозина, които бяха раздразнени от управлението на Брайън.
А в Джихана нямаше и капчица съмнение по въпроса. Това, което бе започнало като определена победа над буйния и неукротим Дерини, се бе превърнало в разруха, в поражение на всичко, което се бе надявала да направи за Келсън.
Ноктите й се впиваха в дланите и тя стискаше и разпускаше юмруци от ужас и тревога.
Морган беше свободен.
И нещо по-лошо, Келсън се бе изправил пред Съвета и й се бе възпротивил — не с детинските заплахи и безпомощните подигравки, а с решителни и зрели действия. Джихана не бе подготвена за такъв развой на събитията и той я смущаваше дори повече от свободата на Морган. Ако Келсън само бе проявил нерешителност, някакъв знак на съмнение в гордия Дерини, когото защищаваше тъй пристрастно, навярно щеше да й се отвори някаква възможност да се справи с него. Но сега Келсън беше действителен крал, не само по име — развой на нещата, с който тя не се бе съобразила — как можеше да го подмами да стои настрана от злото влияние на Морган?