Изтощен, Морган затвори остъклените врати, спря се за миг с ръка на бравата, облегнал чело о дървената рамка със затворени очи.
Беше толкова уморен — Господи, колко бе уморен! Болките в тялото му от едноседмичната езда, напрежението през изминалия следобед едва ли биха могли да бъдат компенсирани от няколкото часа сън. А толкова много работа му предстоеше, и то за кратко време. Сега трябваше да е вече на долния етаж, в библиотеката на Брайън, за да открие някакъв ключ за разгадаване, който би направил тазвечершната му задача по-поносима.
Не че очакваше да открие нещо. Брайън беше твърде предпазлив, за да остави нещо твърде важно на място, където всеки можеше да пристъпи и да го намери. Но при все това трябваше да има оставен някакъв отличителен знак. Длъжен бе да надзърне вътре. А преди да стори каквото и да било, нужно бе да осигури безопасността на Келсън по време на отсъствието си.
Като се изправи с усилие, той се загледа в затворените врати, сякаш за да събере сили и потърка с лявата ръка очите си в желанието умората му да изчезне. Жестът му подейства както обикновено, макар и Морган да съзнаваше, че така не може да продължава дълго. Рано или късно трябваше добре да се наспи, иначе нямаше да бъде от полза никому. Може би тази вечер, след като привършеха работата си, щеше да му се удаде да поспи.
Той дръпна тежките сини сатенени завеси върху двойните врати, после бързо се приближи до камината и пъхна малко дърва в нея. След няколко минути, когато огънят отново силно запращя, той се озърна из стаята сред неясната светлина и най-сетне откри, каквото му бе нужно.
Видя облегнати до стената край вратата пътните торби, които Дери му бе донесъл след заседанието на Съвета. Примъкна ги до огъня, бързо разкопча катарамата им, опипа гладката издутина на изкусно изработената кожена кесия и я отвори.
Сега, ако Дери не ги бе пъхнал обратно там, където ги бе намерил, той просто нямаше да може да убеди младия лорд на покрайнините, че кубчетата не са само странна игра на зарове.
Аха!
При краткото претърсване на дъното на кесията откри познатата форма на червената кожена кутийка и чу успокоителното дрънчене на съдържанието й, което си бе на мястото.
Без да надзърта повече вътре, Морган постави кутийката на стола, приближи се до гардероба на Келсън и се зае да търси нещо, което да му бъде по мярка. Все още му бе студено. А ако възнамеряваше да скитосва из двореца в такова време, решен бе да не мръзне.
Накрая намери син вълнен плащ с кожена яка и ръкави, които щяха да му станат и го навлече, като се върна до камината. Ръкавите му стигаха до лактите, а плаща — до коленете, ала той реши, че това ще е достатъчно за целта.
Взе от лавицата над камината свещник с дебела жълта свещ, запали я от огъня, после огледа съдържанието на кожената кутийка и се върна до леглото на Келсън.
Келсън все още спеше непробудно, проснал се по корем диагонално на широкото легло, сгушил лице в присвитата си лява ръка. В краката му се валяха излишни одеяла и Морган внимателно освободи едно от нозете на момчето, обути в чорапи. Като остави свещника и червената кутийка до леглото, той изтърси одеялото и го метна върху спящото тяло. После коленичи, отвори червената кутийка, разтърси я и разпръсна съдържанието й на леглото.
Това бяха осем кубчета — „стражи“, според терминологията на професионалния магьосник — четири бели и четири черни, големи колкото върха на малкото му пръстче. Той изкусно ги нареди по определен начин: в центъра четирите бели образуваха квадрат, а на всеки външен ъгъл стоеше по едно черно, но без да се докосват едно до друго. После, започвайки с бялото кубче в горния ляв ъгъл, той ги докосна едно след друго, и същевременно изрече словата, обозначаващи тяхната защитна позиция в „стражата“, която измайсторяваше.
Приме. — Първото бяло кубче леко засия.
Секонде. — Той докосна горното дясно кубче и то също заблещука в млечнобяла светлина.
Тиерце. Кварте. — От останалите кубчета лумна блясък и те оформиха първия квадрат, който блестеше с призрачно бяла светлина.
После започна с черните:
Квинте. Сиксте. Септиме. Октаве. — Черните кубчета слабо засияха със зелено-черен пламък дълбоко във вътрешността им.
Сега му предстоеше същинското усилие: свързването на черните и белите кубчета по такъв начин, че да довърши измайсторяването на главния страж; стражът, който поставен до леглото на спящия Келсън, щеше да предпази момчето от каквато и да било опасност.