Морган приседна изнурено на писалищната маса на Брайън и се облегна на лакти. Щеше някъде да намери ключа — знаеше, че той съществува.
Щом обгърна с поглед помещението още веднъж, вниманието му привлече печатът с грифона на ръката му. Чел бе веднъж за някакъв лорд на Дерините, който бе използвал подобен пръстен като фокус за дълбока концентрация — техниката на Турин, именувана по Рис Турин, изработил я за пръв път като част от арсенала на Дерините. Морган бе използвал техниката няколко пъти преди, макар и никога за подобна цел. Ала тогава тя бе задействала добре. Може би и сега щеше да подейства.
Насочвайки цялото си внимание върху пръстена, Морган започна да се съсредоточава, опитвайки се да освободи разума си от всички странични тревоги и смущения, за да се отпусне, да се заключи за всички ненужни звуци, гледки и усещания. Притвори очи, забави и успокои дишането си. Напрегнатите му пръсти се отпуснаха.
Поддържайки по този начин съзнанието си ясно, той възкреси в мислите си образа на Брайън, опита се да влезе в него, да схване връзката между възникналия спомен и онова, което търсеше сега.
Внезапно образът на Брайън избледня, замести го тъмна вихрушка и замайване на съзнанието. Възникна мимолетното впечатление за лице на мъж, обградено от черна гугла, странно лице, при все това натрапчиво врязващо се в паметта, внушаващо едновременно и мисълта за неотложност на действието и увереност — ала в миг образът изчезна. Остана само един млад, изумен мъж, седнал доста глуповато на бюрото в библиотеката с притворени очи.
Изведнъж Морган се сепна от унеса си и се огледа наоколо, но в стаята нямаше никой.
Кадаса! Картината бе твърде реална, докато не избледня. Никога не бе постигал такъв ефект, използвайки техниката на Турин. Не си бе спомнял да е виждал в живота си толкова странно лице. Стига с техниката на Турин за днес.
Върна се разсеяно към лавицата с личната колекция на Брайъновите любими книги и наслуки извади една.
„Животът на светците“ от Талбот — прочете той полугласно.
Разгърна лениво овехтелите страници, докато не попадна внезапно на място, отбелязано с изрезка пергамент. Върху пергамента бе написано нещо с ръката на Брайън, но този факт напълно избледня при вида на изображението на отворената страница. Вляво бе разположен живописен портрет на лицето, което Морган бе съзрял във видението си.
Той се приведе внимателно, за да разчете името отдолу, като присви очи под светлината на свещта и видя изписано: „Св. Камбър от Кулди, патрон на магията на Дерините.“
Морган трескаво се огледа, приближавайки книгата до очите си. Невъзможно бе, и все пак това бе лицето, което бе видял по време на транса си. Нямаше съмнение.
Абсурд. Той не вярваше в съществуването на светците — или поне така си мислеше. В края на краищата Камбър бе мъртъв от близо двеста години и отгоре на това бе обявен за светец.
Но какво го бе накарало да си помисли за Камбър точно в този миг? Брайън не бе ли споменал веднъж нещо за светеца-отстъпник, който, малко нещо ударен в главата, си бе останал там, в летописите, дремещ през всичките тия години, докато не бе извикан във времето след цялата тази верига от събития? Въпрос: какво знаеше той за Св. Камбър от Кулди? Отговор: не твърде много. До този момент нямаше необходимата полезна информация.
Раздразнен, тъй като съзнаваше, че трябва да си спомни повече, Морган взе томчето и го приближи до светлината на свещта, пъхвайки разсеяно парченцето пергамент в джоба си. Прочете:
Свети Камбър от Кулди, 846–905. Легендарен пер на Кулди, пълновластен господар на Дерините, живял по време на Междуцарствието им. Към края на този период Камбър открива, че при определени контролирани условия в избрани индивиди може да бъде съсредоточена цялата мощ на Дерините. Той подпомага наследниците на човешките управници да придобият тази сила и впоследствие вдига въстание, което разрушава Междуцарствието на Дерините завинаги.
Морган нетърпеливо обърна страницата. За това вече знаеше. Бе обикновена информация от общата история. Сега се нуждаеше от факти, отнасящи се до Камбър като светец или от нещо, което можеше да му обясни какво се бе случило преди няколко минути. Продължи да чете:
В онези дни е имало по-голяма търпимост към окултните изкуства. И в знак на благодарност за това, което Кулди направил за човечеството, Съветът на архиепископите го обявил за светец. Но не за дълго. След около петнадесет години последвало кърваво преследване на всичко, свързано с Дерините. И за кратко време името на Камбър от Кулди било изличено от свитъците и анатемосано. По време на Съвета на Рамос имената на известен брой от предишните избраници на Съвета били анулирани. И с тях — светостта на Кулди.