Камбър бил почитан като патрон на окултните изкуства и закрилник на човечеството. Но когато Съветът на Рамос го отхвърлил, обявили анатема на цялата окултна практика. Името на Камбър се превърнало в олицетворение на злото. Всички зверства, извършвани някога от господарите на Междуцарствието, били приписвани на предишния светец на Дерините и хората престанали да произнасят дори името му, освен с проклятие.
С годините някои спорове около репутацията на Камбър отшумели. Трудно е да се поддържа една лъжа в продължение на двеста години. Но слуховете продължили да разпалват огъня: че приписваната смърт на Камбър през 905 г. не е съществувала, че той се е укрил, за да изчака по-добра възможност да се появи отново и да продължи заниманията си с магия. Истинността на това твърдение е неизвестна, нито пък ще бъде открита в близко бъдеще. Знае се, че са останали малка група лордове на Дерините и че магията, обявена извън закона, все още се практикува между тях. Ала в голяма степен е невероятно Камбър да е все още сред тях — дори един Дерини едва ли би могъл да просъществува след повече от двеста години. При все това се носят най-различни слухове. И неколцината живи Дерини, които биха могли да знаят истината за Камбър от Кулди, я държат в тайна.
Когато Морган свърши с пасажа, отново обърна страницата, за да разгледа портрета. Камбър от Кулди. Удивително, сега бе сигурен, че никога преди не е виждал този портрет, нито е чел тези странни сведения за светеца. Ако бе тъй, трябваше все нещо да си спомня, но нищо не се бе отпечатало в ума му с такива подробности.
Ала какво всъщност бе разбрал от пасажа? Как можеше да го приложи към настоящата дилема? И защо това лице от страничката му бе толкова натрапчиво познато, макар и да бе уверен, че никога не го е виждал?
Като затвори томчето, той чу звука от леко открехващата се зад него врата. Извърна се предпазливо и зърна някой, облечен в сиво, да се прокрадва в стаята от външния коридор.
Беше жена. Когато тя се обърна към вратата, за да я затвори внимателно зад себе си, Морган забеляза, че това бе… Чариса!
Той се усмихна самодоволно и се разположи на стола си, за да провери колко време ще й е необходимо да усети присъствието му, проследявайки погледа й, шарещ из стаята, зърнал слабата светлина на свещта, струяща от ъгъла.
— Добър вечер Чариса — тихо произнесе той, без да помръдва от мястото си. — Търсиш ли някого или нещо?
Чариса трепна, прикри изненадата си и предпазливо заобиколи ъгъла на пътечката между лавиците с книги, за да се изправи лице в лице с Морган. Като пристъпи в кръга светлина от свещта, той я поздрави, но това не я зарадва особено.
— Какво правиш тук? — попита тя с напрегнат, дрезгав шепот.
Морган небрежно се изправи, нарочно се протегна и прикри прозявката си.
— Тъкмо търсех нещо за четене, ако наистина искаш да знаеш. Макар че би трябвало да съм уморен от изпитанията, на които ме подложи последните няколко дни, открих, че не мога да заспя. Не е ли странно?
— Разбира се, че да — отвърна внимателно тя, краткият й миг на несигурност бе преминал. — Но кое те кара да мислиш, че имам нещо общо с твоята безсъница?
Морган протегна ръка в знак на протест.
— О, не безсъницата, скъпа моя. Умората ми. Мога да си представя какво си сторила за мен: разказвала си разни гадни истории, настроила си Съвета против мен, след като нападна ескорта ми от засада. Подозирам дори, че имаш пръст в смъртта на Брайън. Разбира се, все още нищо не мога да докажа — махна неодобрително с ръка той.
Очите на Чариса се присвиха, докато го изучаваше с поглед, опитвайки се да установи каква част от думите му бяха блъф, каква — перчене.
— Струва ми се, че си преживял трудни мигове, докато си събирал доказателства за подобни изявления, мой скъпи Морган. И си мисля, че ако попиташ някого, ще разбереш, че всичко, в което ме обвиняваш, се приписва именно на теб.
Морган уклончиво сви рамене.
— Колкото до обвиненията, че имам нещо общо със смъртта на Брайън — продължи Чариса, — това е абсурдно. Всеки знае, че той умря от сърдечен удар.
— Аз не го зная — сепнат отвърна Морган. — Нищо подобно не е стигало до ушите ми. Уведомиха ме, че някой от обкръжението му му е дал манерка с вино в онази сутрин на лова… Странно, но той описа дарителя като красива дама със светла коса. А само Брайън и Колин са отпили от тази манерка.