— Има достатъчно, за да можеш да достигнеш до което и да е място в двореца, без да бъдеш забелязан — стига да знаеш къде отиваш. А сега се приготви да изгасиш светлината. Стигнахме до края. Този проход ще ни изведе право от другата страна на площада пред базиликата.
Морган натисна хлътналата в една ниша ключалка и на нивото на очите им тихо се отвори малко квадратче. Морган приближи окото си до дупчицата, взира се дълго, после отново спусна резето.
— Добре, загаси свещта и я постави вдясно до себе си.
Келсън го послуша и помещението потъна в тъмнина. Последва тиха въздишка и в лицето го блъсна влажно течение. После видя в мрака пред тях един малко по-светъл правоъгълник. Морган го хвана за ръка и го поведе, а отворчето се затвори безшумно след тях. Тънка ледена мъглица се стелеше из нощния въздух и мразовитият й полъх бързо проникваше дори през дебелите дрехи, с които бяха облечени. Келсън наметна качулката на главата си и присви тяло сред сенките, докато изчакваха с Морган.
Дворът на двореца бе почти пуст сега и масивната постройка на базиликата се извисяваше тъмна сред нощното небе. В далечината се чуваха камбаните на катедралата, отбиващи часът за вечернята, последните църковни часове. И последните нощни скитници се тълпяха сред по-светлия квадрат пред вратите на базиликата. Тук-таме войници по двама и по трима пресичаха площада, понякога с пращящи факли пред себе си в тънката мъглица, но най-често просто забързани в желанието си да стигнат там, където отиват, далеч от студа и мъглата.
Двамата изчакаха около пет минути в сенките, докато дворът почти обезлюдя. Тогава Морган хвана Келсън за ръка и го насочи през периметъра на площада към портика. Изчакаха известно време там, което се стори на Келсън безкрайно дълго, после се плъзнаха незабелязано пред една от страничните врати и се шмугнаха в нартекса.
Смълчаната църква бе празна сега, както и се надяваха. Тъмнината бе прорязвана единствено от ниско поставените, бледи оброчни свещи, хвърлящи рубинени и сапфирени отблясъци върху каменния под и тъмните витражи.
В светилището зад олтара грееше едно-единствено пурпурно кандило, сложено на почетното си място, и разпръскваше розово сияние над цялата абсидна площ. Щом двамата се прокраднаха тихо по продължение на страничния кораб, от сенките в абсидата изникна облечена в черно фигура, поклони се пред високия олтар и се запъти да ги пресрещне в трансепта.
— Имахте ли някакви неприятности? — прошепна Дънкан, като ги поведе към кабинета си и залости вратата.
— Нищо особено — отвърна Морган. Той отиде до завесения прозорец и напрегнато се взря навън за миг, после се върна и седна на масата в средата на стаичката. Келсън също го последва и неспокойно се вгледа в двамата възрастни. Дънкан остана прав, вдигна едно тежко наметало от стола до бюрото си и загърна раменете си.
— Трябва да се отпуснете удобно за няколко минути. За да стигнем до катедралата оттук ще използваме стария Преносен портал на Дерините — оставен ни от дните, когато да бъдеш Дерини бе достойно занимание. — Той намести притискащия го плащ и го оправи на раменете си. — Искам да проверя другия край на изхода, преди да преминем тримата. С нашия феноменален късмет може да се окаже, че някой се е намърдал в сакристията тъкмо когато се появим. А за последствията не ми се ще да мисля.
Той се приближи до молитвеното столче в ъгъла и докосна ред блестящи гвоздеи по повърхността му, след което в стената се открехна нова ниша, около четири стъпки широка и две стъпки дълбока, с височината на човешки ръст.
С успокоително махане на ръка Дънкан пристъпи в нишата — и изчезна.
Келсън бе изумен.
— Как го направи, Морган? Кълна се, че не свалях очите си от него. И какво означава „Преносен портал“?
Морган се усмихна и се облегна на стола си.
— Келсън, ти току-що видя на практика демонстрацията на едно почти забравено изкуство — на преминаването през портал. Когато научиш повече за него, ще откриеш, че нашият Дънкан е надарен с множество таланти. Той направи фантастично помирение с основния конфликт, за който говорехме по-рано. Той гледа на силите си като на дар от Бога, който трябва да бъде полезен на цялото човечество.
— Затова ли е станал свещеник?
Морган сви рамене.
— Дънкан е посвоему твърде религиозен човек. След като нещата стоят така, какво по-добро място за един половинка Дерини?
Когато Дънкан се появи в сакристията на катедралата „Св. Георги“, внимателно огледа помещението. Освен мъничката олтарна светлинка, горяща в отдалечения ъгъл, нямаше друго осветление. И доколкото можа да се ориентира, вътре също нямаше никой.