Морган прекрачи вратата на кралската крипта и направи знак и другите да го последват.
— Кого имаш предвид, Чариса или майка си? — попита Морган, затваряйки вратата зад двамата. — Струва ми се, че Роджиър е бил на пост точно тази вечер. Няма смисъл да се тревожим. Той няма да си спомня нищо, както и останалите стражи. Да вървим.
След няколко стъпки се озоваха зад познатия олтар. Намираха се сред гробниците на Халдейните.
Сводът над главите им бе огромен, по-висок от два човешки ръста, изсечен в твърдия камък на основите на катедралата. Покрай стените, изрязани в живата скала, се намираха нишите с ковчезите, всеки съдържащ костите на някой от Келсъновите далечни предци, обвити в отдавна разложени дрехи от фини платове; празните им очни орбити бяха втренчени невиждащо в тавана отгоре. В останалите ниши бяха гробниците на крале и кралици на Гуинид от последните четиристотин години, една от друга по-красиво инкрустирани, разположени в прави редици, с надписа на името и кралското звание на починалите синове и дъщери, лежащи в тях.
Вляво една нова гробница бе осветена от множество свещи, хвърлящи и от двете й страни червени и сини отблясъци. Келсън се спря и дълго се взира в тази посока, после поведе Морган и Дънкан към мястото, където лежеше баща му.
Когато се приближиха до гробницата, Морган спря Дънкан с ръка на гърдите му, после продължи сам и остави Дънкан и Келсън да го чакат в тишината.
Морган мълчаливо застана встрани за няколко секунди, после деликатно постави ръка върху капака на саркофага. Не подхождаше на добрия и обичан Брайън да загине по такъв начин. Животът му бе твърде кратък, извършил бе много добро, но не достатъчно поради липса на време. Защо? Защо му бе нужна тази нелепа кончина?
Ти беше за мен като баща и брат, тъжно си помисли Морган. Ако бях до теб през онзи ден, можех да ти спестя тази недостойна смърт, ненужното ти издихание на жизнения полъх. Сега, след като си отиде…
Той възвърна самообладанието си и помаха на Дънкан и Келсън да се приближат. Някога между тях бе царяла радост, приятелство, любов. Може би отново щеше да ги има. Ала сега им предстоеше важна задача.
Морган и Дънкан внимателно повдигнаха капака на саркофага, полюшвайки го леко, за да разчупят печата, после го поставиха край нозете си на един метър встрани. Вътре призрачното, обвито тяло лежеше спокойно и студено.
Морган изчака Келсън да поднесе свещника по-близо, след което с уверена ръка дръпна коприненото було от лицето.
Ала това, което съзря, го потресе издъно, сграбчи с ледена ръка сърцето му, мразовити тръпки полазиха по цялото му тяло. Докато стоеше втренчен в ковчега невярващ и изумен, Келсън се приведе над тялото и добре го огледа. Момчето мъчително преглътна и простена „О, Господи!“, а зашеметеният Дънкан насъбра най-сетне сили да се прекръсти, потръпващ целият.
Тялото в саркофага не беше на Брайън.
Осма глава
Нещата не стоят така, както изглеждат
Невярващ, Морган се наведе да изследва лицето на трупа по-отблизо. Но и без да се взира толкова щателно, бе очевидно, че тялото не е на Брайън. Лицето, чието було беше отмахнал, бе на много възрастен човек, брадат и с посивяла коса. Някой отдавна починал крал или сродник на Брайън, може би.
Силно потресен, Морган се изправи и сложи коприната обратно на мястото й, после облегна ръце на ръба на гробницата и недоумяващо поклати глава. Все още не можеше да повярва в това, което бе видял.
— Добре — произнесе той накрая с безжизнен, унил глас, — това, което току-що видяхме, е невъзможно, но е факт. Келсън сигурен ли си, че тук са погребали баща ти?
Келсън бавно кимна.
— Видях ги да запечатват тялото в тази гробница. Тя е, няма съмнение по въпроса.
Дънкан скръсти ръце и потри загрижено чело.
— Добре, налага се да приемем факта, че сме се натъкнали на чужд труп. Познава ли някой този човек?
И двамата му спътници поклатиха глави.
— Добре тогава — продължи той, мислейки полугласно. — Да се опитаме да погледнем на нещата от друг ъгъл. Първо: Келсън е видял как погребват тялото на Брайън в тази гробница, но сега виждаме, че това не е Брайън. Второ: стражите са били поставени на пост пред криптата около час преди погребението. Хипотеза: при дадените обстоятелства би било извънредно трудно да се изнесе тялото от криптата без някой да забележи. Това подсказва ли ви нещо?
Морган кимна.
— Виждам накъде биеш. Възможно заключение: тялото на Брайън е по всяка вероятност все още някъде в криптата, но са го скрили — в друга гробница, в някоя от стенните ниши. Трябва да го намерим.