— Дънкан, ще ми прочетеш ли първите два куплета от ритуалното стихотворение? Искам да се уверя, че действам правилно. — Той взе една сребърна игла от комплекта инструменти и се зае да я забърсва, докато Дънкан четеше:
Морган кимна и постави иглата на масата, загърната в парченцето предпазващ памук.
— Добре. Сега ще наблюдавате как пронизвам ухото на Келсън и капчици кръв ще оросят Окото на Ром, които ще го активизират. След това ще докоснем със същата кръв Огнения пръстен, като внимаваме да не го допрем с голи ръце. Това ще бъде достатъчно.
Морган приближи стола си до този на Келсън, взе друго парченце памук и отново го навлажни със зеленикавата течност.
— Само дръж главата му да не помръдне — каза той и се усмихна окуражително на Келсън. — Не ти трябва несиметрична дупка в ухото му.
Келсън слабо се усмихна, но не продума нищо, щом пое Огнения пръстен в ръце, внимавайки да не допре голата си кожа до метала и камъчетата. Обагрените във виненочервено скъпоценни камъни тъмно проблясваха от гнездата си в бялата коприна и отразяваха светлината на Окото на Ром върху масата.
Щом хладните ръце на Дънкан докоснаха главата му от двете й страни, Келсън усети хлад в дясното си ухо, докато Морган намазваше мястото със зеленикавата течност. Последва пауза и той почувства как Морган нагласява иглата, после със слаб пукащ звук кожата се проби и иглата излезе от другата страна на ухото. Келсън не изпита никаква болка.
Морган изпусна дъха си и се наведе по-близо, за да огледа работата си. Пробивът бе сигурен, иглата бе пронизала точното място. С безшумно движение той я извади и избърса за втори път ухото, после впи поглед в малката червена капчица кръв, която изби по повърхността на плътта. Той взе Окото на Ром в изолиращия го мъхнат плат и докосна камъка до капчицата кръв, след което го задържа пред очите на Келсън.
Тримата наблюдаваха как тъмният камък в ухото промени външността си. Къде остана гладкият рубин, който грееше преди със студена и мъглява светлина? Сега той бе топъл, чист и блестеше със собствено сияние, струящо отвътре — по начина, по който искреше, когато го бе носил Брайън.
След странното преображение на Окото на Ром Морган даде знак на Келсън да вземе Огнения пръстен. Той го докосна с окървавеното Око на Ром и верен на своето име, Огненият пръстен започна също да блести с дълбока гранатова светлина, която пронизваше всяко от брилянтно издяланите камъчета.
Морган си пое дълбоко дъх, още веднъж навлажни ухото на Келсън и постави в него Окото на Ром. След докосването си до Огнения пръстен огромният рубин бе прелял всичката си кръв. Сега той хвърляше тъмни отблясъци в ухото на Келсън, осезаем знак за проникващата в него енергия — първото изпълнение на ритуалния стих.
Дънкан пое лумналия Огнен пръстен от ръцете на Келсън и го зави на сигурно място в бялата коприна. Той нямаше да бъде употребяван до утрешната коронация, тъй че Дънкан бързо го отнесе в тайната си ниша и го заключи. Като се върна на масата завари Келсън да си играе с покритата с кадифе кутийка, която бе приютила Пурпурния лъв.
Морган още веднъж разгъна пергамента с ритуалните стихове върху масата и се вгледа в третия куплет.
— Как ще я отворим, Морган? — попита момчето, като леко разтърси кутийката и се ослуша за някакво издайническо трополене вътре, което би могло да им разкрие ключа.
Той приближи кутийката до ухото си и тя започна да издава нисък мелодичен напев, който секна, щом Келсън удивен я свали надолу.
Дънкан се приведе над него и тихо зашепна:
— Направи го още веднъж, Келсън.
— Какво да направя?
— Леко поклати кутийката.
Келсън се подчини, като този път я полюшна по-леко. Но не я приближи до ухото си както преди. Морган забеляза това.
— Приближи я до Окото на Ром, Келсън — нареди той.
Келсън го послуша и мелодичния напев отново се поднови.
— А сега притисни кутийката до обецата — настоя Морган.
Щом Келсън извърши нарежданията му, капачето на кутийката се открехна с меко музикално звучене. Момчето я свали ниско и доотвори — и оттам се показа Пурпурния лъв. Всички се вгледаха с благоговение в кутийката.