Пурпурния лъв съвсем не бе пурпурен. Погрешното наименование бе измислено преди много лета в отдавна забравен каталог на кралските скъпоценности. Човекът бе използвал погрешна терминология, а името си бе останало.
Всъщност, Пурпурния лъв бе гербът на Халдейн: златен лъв, буйно изправен на задните си лапи върху пурпурен емайлиран фон — масивна брошка с големината на юмрук с тежка закопчалка от задната страна. Фино инкрустираните ръбове на това великолепно произведение на изкуството бяха позлатени — работа на най-добрите майстори от Конкарадин.
Щом Келсън повдигна внимателно брошката от леглото й в черния бархет, Дънкан отново седна и придърпа пергаментовия лист към себе си.
Келсън заобръща брошката в ръце, после я протегна в лявата си длан. — „И без да трепне зловещата ръка…“, разбирам тази част, но… — Той постави брошката обратно на масата. — Слушай, Морган, Лъвът на Гуинид е буйният страж. Той гледа към нас.
Морган изглежда бе озадачен.
— И какво?
— Нима не разбираш? — продължи Келсън. — Буйният страж е хералдическата конфигурация, в която лъвът гледа навън, към зрителя. А това означава, че Лъвът на Гуинид няма зъб!
Морган смръщи вежди и вдигна брошката.
— Няма зъб? Но това е невъзможно. Ако няма зъб, няма да има и ритуал. А ако няма ритуал…
Келсън внимателно докосна брошката, после се загледа невиждащо към полираната маса. Нямаше смисъл Морган да довършва изречението, тъй като Келсън вече знаеше отговора. А изричането на този отговор смразяваше кръвта му повече от всякога. Защото съществуваше само един начин да се довърши изречението: ако нямаше ритуал, той щеше да умре.
Девета глава
В тайнственото дебне ужас, а в нощта — измама
Лъвът на Гуинид нямаше зъб! Пурпурния лъв бе без зъб!
Дънкан се пресегна за брошката, задържа я в ръце и я заобръща между пръстите си, замислен над очевидната непоследователност.
Някъде, не си спомняше точно къде, може би в онези неясни и твърде подробни трактати за древната магия, отнякъде той като че ли бе запомнил нещо за такъв вид строфи, нещо за двойствено значение, фигури на речта, обикновено използвани за…
Като обърна брошката от обратната й страна и прокара тънките си пръсти по орнамента, очите му се фокусираха върху нея и той замърмори:
— Да, разбира се, винаги съществува препятствие, бариера, изпитание за храбростта.
Морган се изправи бавно с потъмняло от подозрение лице, щом също разбра значението на строфата.
— Закопчалката ли е Лъвският зъб? — прошепна той сдържано.
— Погледът на Дънкан се върна към настоящето.
— Да.
Келсън се изправи и се пресегна към масата, за да прокара пръсти по хладното, блестящо злато. Той преглътна.
— И това ли трябва да пробие ръката ми?
Дънкан безстрастно кимна.
— Изглежда този е верният ключ, Келсън. Всичко досега бе подготовка за това събитие и всичко останало е послепис. Освен това, трябва да го сториш сам. Ние можем да проправим пътя ти, да стоим край теб и да те пазим. Ала ти сам трябва да го извършиш. Разбираш ли?
Келсън замълча за момент. После бавно кимна.
— Разбирам — промълви той много тихо. — Ще направя, каквото е необходимо. — Гласът му се пресече. — Аз… аз трябва да помисля малко. Ако има време…
Той погледна с уплашен обезкуражен поглед с големите си сиви очи към Дънкан, превърнал се отново в малко момче, а Дънкан кимна разбиращо.
— Разбира се, мой принце — меко произнесе той, кръстосвайки поглед с Морган, като се приближи до вратата. — Имаш на разположение толкова време, колкото пожелаеш. Аларик ще ми помогне с облеклото за церемонията.
Щом двамата с Морган напуснаха стаята, Дънкан затвори здраво вратата и кимна на Морган да го последва по късия коридор. Когато прекрачиха в тъмната сакристия, Дънкан надзърна през шпионката, за да се увери, че няма никой отвън, после запали свещ и се облегна с ръце на скрина с дрехите с гръб към Морган.
— Няма за какво да се приготвяме с теб, Аларик — отрони той накрая. — Момчето се нуждае от няколко минути, за да събере мислите си. Надявам се, че постъпваме правилно.
Морган енергично закрачи в сакристията, нервно свивайки и разпускайки юмруци.
— И аз съм на същото мнение. Откровено казано, ставам все по-неспокоен с напредъка на нощта. Казах ли ти какво ми се случи, когато идвах насам?
Дънкан го изгледа остро.