Дънкан се пресегна към лявата ръка на момчето и внимателно издърпа Лъвската брошка, после загърна ръката му в копринената си бяла кърпичка.
— Мислиш ли, че подейства? — попита Морган, като повдигна главата и раменете на момчето и го загърна по-плътно със светлочервения плащ.
Дънкан кимна и свали епитрахила си.
— Струва ми се, да. Твърде рано е още да се каже със сигурност, но той проявява всички верни признаци. — Дънкан приближи епитрахила до устните си, после го преметна с леко движение на олтара и се запъти към тайната вратичка. — Едно е сигурно. Случи му се много повече, отколкото само пробива на дупката в ръката. Трябва да го запитаме, след като дойде на себе си.
Когато Дънкан активизира вратата, Морган вдигна безжизненото тяло на Келсън на ръце, обгръщайки още веднъж червения плащ по-плътно около младия си довереник. Дънкан вдигна мечовете от пода, огледа още веднъж светилището, после отмести гоблена, за да прекрачи отново в кабинета си.
Скоро той и Морган се промъкваха през тайния проход към покоите на Келсън.
— Не разбирам как са минали покрай нас, без да ги забележим!
Говорещият запали свещ и я втъкна в свещника до леглото на Келсън, после се извърна към двамата си компаньони.
— Мислех, че си наблюдавал внимателно, Лорънс.
Накрая Лорънс прибра меча в ножницата си, после отхвърли плаща от раменете си, при което качулката му се свлече от главата.
— Не мога да си го обясня, милорд. Не съм виждал никого от този следобед, когато принцът и Негово Благородие влязоха в стаята. — Той се приближи до камината и разръчка въглените с върха на ботуша си, после сложи няколко пъна в слабо тлеещия огън.
— Добре, ако питате мен — рече третият мъж, който също свали меча си, — радвам се, че не са тук. Не съм сигурен, че е уместно да посегнеш на лорд Аларик. В края на краищата, той е наш законен владетел. — Той внимателно приседна на крайчеца на кралското ложе и леко приведен, го огледа, после бързо се изправи и се втренчи с остър поглед в Лорънс.
— Мислите ли, че има друг изход от тази стая? — попита Лорънс и подозрително огледа мястото от удобната си позиция край огъня. — Чувал съм слухове за разни тайни проходи и тем подобни. Мислите ли, че са излезли по такъв начин?
Едгар, първият мъж, който бе заговорил, се намръщи и се замисли над тази възможност. Макар че беше благородник и един от васалите на Морган, той не се отличаваше с особени умствени качества. Изпълняваше акуратно задълженията си на пазител на границите и бе добър войник, но що се отнасяше до мисловните способности, от него се изискваше безкрайно усърдие. Накрая той поклати глава и извади меча си.
— Да, това е възможно. И ако е вярно, то те могат да се върнат тук всеки момент.
Той закрачи подозрително из стаята, мушкайки с острието си по ъглите, а третият мъж се приближи предпазливо до огъня.
— Наистина ли мислите, че лорд Аларик е пленил нашия млад господар, както мълвят злите езици? Достатъчно ни е, че може да убие хората на краля, но когато заплашва самия му живот, това е друга работа.
— И двете дела са практикувани от една и съща зла воля! — тросна се Едгар и заобикаля из стаята като звяр в клетка. — Той няма право…
— Ш-ш-т! — вдигна за тишина Лорънс лявата си ръка. — Струва ми се, че чух някакъв шум.
— Харълд, скрий се там — заповяда Едгар и накара третия мъж край камината да се присламчи вляво от нея.
Тримата мъже дочуха от стената зад камината някакви драскащи звуци, издавани сякаш от внимателни стъпки. Те мигновено загасиха свещите си и се затаиха с оголени мечове в мрака.
Част от стената глухо проскърца и се поддаде леко, после се плъзна назад. От отвора блесна слабият пламък на свещи, на чиято светлина мъжете зърнаха Морган да внася тялото на изпадналия в безсъзнание принц, последван от Дънкан. Щом двамата се промушиха през вратата, те откриха, че огънят ярко пращи и усетиха присъствието на хора сред сенките.
— Ти, демон такъв! — изсъска гласът на Едгар от мрака. — Какво си направил с Негово Височество?
Тримата мъже пристъпиха в светлия кръг около свещите и предизвикателно измерваха с поглед Морган и Дънкан, заплашвайки ги с оръжията си, а лицата им бяха прикрити под забралата на стоманените шлемове и тъмните плащове с качулки.
— Няма ли да кажеш нещо, чудовище такова? — свирепо изрева Едгар. — Изправи се срещу мен и се защищавай!
Десета глава
Откъде идва удивлението, откъде — чудото?
Думите на нападателя накараха двамата мъже да действат. Дънкан хвърли свещта си на земята и я стъпка, сетне подхвърли меча на Морган. Морган вече бе отпуснал изпадналия в несвяст Келсън на пода до нозете си и измъкна оръжието от ножницата си с мълниеносен жест. До него Дънкан извади меча на Келсън и също се приготви за бой.