Капитанът на стражите — същият, когото бе срещнал рано следобед, се огледа из стаята, докато хората му се погрижиха за затворника на Морган, после се приближи до него със заканително протегнат меч.
— Стойте на мястото си, генерал Морган, и свалете оръжието — отсече той, следвайки с острието си всеки жест на високия, рус лорд. — Къде е Негово Величество?
Морган нямаше защо да се оглежда наоколо, за да разбере, че е заобиколен от многочислен отряд. Извинително вдигна рамене и насочи меча си към пода, после се обърна и пристъпи към лежащия Келсън. Никой не го спря, щом коленичи до момчето.
— Добре ли си, мой принце? — попита той и му помогна да се изправи.
— Добре съм — измърмори той, дишайки дълбоко, за да успокои вълнението си и подреди мислите си. — Само че не съм свикнал да ме нападат по време на сън.
Обходи с поглед стаята, схващайки от пръв поглед ситуацията и инстинктивно почувства, че е по-добре засега да премълчи истината. Тези мъже нищо нямаше да разберат. Точно сега бе най-добре да следва разпорежданията на Морган.
Той си пое още веднъж дълбоко дъх и се обърна към капитана на стражите.
— Как влязоха тези хора тук, капитане?
Капитанът веднага зае отбранителна позиция.
— Не зная, Ваше Величество. Очевидно са нападнали стражите вън. Трима са мъртви и поне четирима са тежко ранени.
Келсън кимна. Сега всичко му стана ясно.
— Разбирам. Кои са нашите нападатели, Морган?
Морган се приближи до останалия жив разбойник, все още на колене, и свали шлема и качулката му. Лицето отдолу му отвърна с гневен поглед и внезапно се изкриви от ярост.
— Лорд Едгар от Мателуейт! — възкликна Келсън.
— Не е ли той един от вашите васали, генерал Морган? — попита капитанът, отново вдигайки меча.
Морган долови заплашителната нотка в гласа му и предпочете ръцете му да са свободни, когато се извърна да отговори.
— Да, от моите хора е, капитане. — Той се обърна и търпеливо се втренчи в Едгар. — Имаш ли нещо против да ни обясниш какво бе това, Едгар? Обзалагам се, че имаш основателни причини да извършиш предателство срещу нашия крал.
Едгар изглеждаше объркан за миг, после виновно вдигна очи към Келсън.
— Ние само следвахме заповедите ви, Ваше Благородие.
— Чии заповеди, Едгар?
Едгар се заизвива на пода.
— В… вашите заповеди, милорд.
— Моите заповеди…
— Морган ли ви заповяда да убиете краля? — негодуващо просъска капитанът и насочи меча си към гърлото на Морган.
— Достатъчно! — заповяда Келсън, като отблъсна оръжието на капитана настрана. — Лорд Едгар, бихте ли могли да бъдете малко по-обстоятелствен.
Едгар неспокойно се размърда, после падна на колене и сведе глава, вдигайки ръце в молба за пощада.
— Моля ви, Ваше Величество, простете ми! — захленчи той. — Не исках да го сторя! Той… той упражнява особено въздействие върху хората. Може да ги накара да направят всичко, което пожелае. Той…
— Престани! — изстреля думите си Келсън с горящи от гняв очи.
— Ваше Величество — настоя капитанът, опитвайки се да се приближи до Морган — позволете ми да го арестувам, моля ви! Вие сам знаете, че това, което слуховете говорят за него, е самата истина — той е чудовище, убиец…
— Лъжеш — отсече Келсън, обръщайки хладните си Халдейнови очи към капитана. — Морган не е предател!
— Ваше Величество, кълна ви се — започна Едгар с ужасен, умоляващ поглед.
— Млък!
В стаята настана тишина, с изключение на тежкото, дрезгаво дишане на Едгар и дълбокото равно дишане на Келсън. Той погледна изкосо Морган, очаквайки някакъв знак за действие, ала го видя само едва доловимо да поклаща глава. Сам трябваше да намери начин да се справи с положението. Всичко, което би могъл да произнесе или стори Морган в този момент, само щеше да утежни нещата.
Келсън погледна отвисоко Едгар.
— Ставай.
Щом Едгар се подчини, Келсън обгърна с поглед всяко лице поотделно около себе си.
— Въобразявате си, че Морган лъже, така ли? И мислите, че го закрилям и че ме е измамил, както и вас? — Той стрелна гневно с поглед Едгар. — Ала аз твърдя, че това е човекът, който лъже. Твърдя също така, че Морган никога не е молел някого да отнеме живота ми. Той е дал тържествена клетва на баща ми да ме пази и е човек, който държи на думата си.
Той продължи, като се взря право в очите на Морган.
— Не, Едгар е лъжецът. И сега трябва да открием защо е извършил това зло и за кого. Ще помоля Морган да го разпита. Всички вие знаете за Деринийската му сила и за това, че може да упражни натиск, за да изкопчи истината. И тъй като не му вярвате, винаги може да възникне подозрение, че упражнява контрол над отговорите.